Време за четене: 2 минути
Седя си тук и си мисля – колко МНОГО места има по света (а защо не и отвъд нея), които искам да видя… На моменти се надъхвам, на моменти ме обзема тотално отчаяние от невъзможността да осъществя всички тези желания, да видя всички тези спиращи дъха местенца навред и нашир…
На една страна всичко това, вярвам в друго. Вярвам, че всеки човек има и трябва да има поне едно място където да може да се завърне когато пожелае, но и когато има нужда от това. Някои ги наричат „места за бяство от ежедневието, рутината”, като обикновено думата за ежедневие се заменя с „лудница”, „глутница” и тем подобни зоо-медицински понятия.
Все едно как ще го наречем, всички имаме такова място.
Мога да си мечтая за Нова Зеландия, Перу и ЮАР, но повярвайте ми, „бягам” на едно място. Само едно.
Това е място, което познавам най-добре от всички, на които съм била или за които съм чела, чула, слушала.
Това е място, което е издълбано, белязано дълбоко в моето съзнание, а може би и не само в него.
Това е място, което е озарено с ореола на тайнствеността, мистичността, древните ритуали, митологичните имена на божества и хора, превърнали се в полубожества в представите на човека.
Това място е планината – утроба, дала живот и уютно убежище на цивилизации, племена, народи, някои от тях велики, други – не, но всички те в единството си съставят пълноценния образ на тази божествена планина, неземно красива и оставяща те без реч, оставяща те да Мислиш, затворил очи, потънал там, дълбоко в дълбините й…
Или както я нарича една народната мъдрост:
„Пирин е кралица, Рила е любовница, Стара планина е усойница, а Родопите – Майка!”
Тази планина е Началото, тя е Животът…
Да, става въпрос за Родопа планина… Магнетичната планина.
Поизбягах пак Там. Намерих уютната й прегръдка. Приех я. Заредих от неизчерпаемата и енергия, вдишах опияняващия й въздух…
Направих и няколко снимки, за да запазя това усещане по-дълго във времето и да го пренеса в пространството.
Ще ви покажа някои от тях. Другите по-късно, когато успея за им се наситя първо аз:)
Малко егоистично, но искам да ви провокирам да отидете действително някъде из тази планина и да я усетите с цялото си съзнание и дух.
