Време за четене: < 1 минута
За първи път в живота си (ако не ме лъже паметта, разбира се:) ) присъствах на ритуални тържества по случай Цветница в село Еркеч (Козичино, по старому), на 15-тина километра от Несебър. Това е сравнително малко село в Югоизточна България, където нито Мтел, нито Глобул имат обхват:)
Според гугъл има 229 души население – по мои впечатления предимно доста възрастни хора (както в голяма част от българските села, между впрочем).
Като изключим шантавия дъжд с елементи на градушка – обстановката беше добра. Изобщо доста интересно климатично време се получи, в резултат на което се намерих в първата аптека в Несебър в търсене на най-силното лекарство за главоболие.
За сметка на това, в Несебър пих страхотен чай, с много вкусен козунак до него и главоболието избяга далеч то мен (но след като изпих хапчето де:) ).
Иначе, празникът в селото беше уважен от доста посетители, включително и много фотографи. Съответно се падна едно голямо щракане, навеждане, скачане, качвания – слизания…
Лошото време, с постоянните превалявания изигра лоша шега на цялото тържество. Аз се паркирах в колата и по едно време даже съм задрямала. Така изпуснах част от празника, но някак си под въздействието на това неописуемо главоболие ентусиазмът ми се изпари на бърза ръка. После като видях част от снимките на приятелите, които стоически издържаха на дъжд и на кал – определено си е струвало търпението.
Ще покажа някои от снимките си, другите просто не са за показ…:)
