Време за четене: 3 минути
Има една пътека, не знам дали е “еко”, ама си е “пътека”, която свързва с. Синеморец с разкошния-извън-сезон залив Силистар.
През лятото въпросният залив си е поредният масов плаж, където за разлика от другите плажове има едно единствено място, от където може да се снабдите с вода и литър и половина вода струва… 5 лева и никъде по маршрута няма вода – чешми, магазини, барчета и сие:)
Както и да е, това са комерсиалните части от историята, която искам да ви разкажа…
Нека се върнем към изходната точка… Идеята беше да повървим… Като за целта хванахме маршрутката за Бургас от Варна. А от Бургас за Синеморец. Е, в действителност имаше доста повече емоции с шофьорите на въпросите МПС-та, но мисля, че не си струва да обяснявам подробно без това ясните неуредици, които са константа в милата ни държава.
Криво-ляво стигнахме до Синеморец. Настанихме се. Хотелчето беше чудно. Казва се “Велека” и е с изглед към устието на едноименната река. Залезът се вижда идеално над косата на Велека.
Маршрутът Синеморец – Силистар започва от т. нар. южен плаж на Синеморец, известен още с името “Бутамята”. Пътеката е сравнително утъпкана по това време на годината, а и не е някаква затънтена. Напротив, учудващо за мен има доста движение по нея.
Последователно по нея до Силистар се минават няколко плажа, някои от които “по-населени”, друго “по-нудистки”, трети – направо пусти (например, на последния плаж преди Силистар, единственият човек, който видяхме беше някакъв супер странен руснак, който прибираше някаква лодка и ни поиска нож, който нож в момента е някъде там под някоя скала).
А, да. Другото живо същество към края на пътеката беше едно самотно коте на име Гергана. Сега, сигурно се чудите, как пък съм разбрала, че се казва Гергана. Ще ви обясня по-късно…
От мен да знаете, не подценявайте километрите, които дава гугъл ърт и разни други джипиес системи. Да, наистина са 5 км, но имайки предвид терена, който към края става доста пресечен и трънлив, тези 5 км не са като да извървиш Морската градина от началато до края:)
Още повече, че самото крайбрежие е умопомрачително красиво, което те кара на 100 метра да спираш, да снимаш, да поседнеш малко, да си помечтаеш, да се усмихнеш, да се погушнеш… Изобщо все такива емоционални неща, които, както установихме, действат обратнопропорционално на небеизвестната зависимост S=V.t 🙂
…но си струва всяка една загубена в щастливо съзерцание минута…
Моята препоръка е да заделите един ден за този маршрут и да не забравите банските си. Не, че има кой да ви обърне особено внимание за липсата на бански, но някак си е по-цивилизовано, ако държите на последната:)
Плажът на Силистар по това време на годината, както казах и в началото, си е гъстонаселен градски плаж все едно. Лошото е, че нямате особен избор относно заведения. ТО (заведението) е една единствена барачка, захранвана от един генератор с линейка до него. Била съм и май месец на това място – абсолютна безлюдна идилийка си е. Е, ако си падате малко мизантроп като мен де:)
След Силистар пътят продължава към юг до Резово – граничната зона с Република Турция. Едно време Резово е било военна база и недостъпно за масовия, т. нар. обикновен човек, но днес може да си поседнете край Резовска река и да си гледате ту България, ту Турция – на 30-40 метра разстояние:)
Разбира се, ние не стигнахме до Резово, след като бяхме ожаднели, изподрани и леко изморени от последния участък на пътя, точно преди залива.
Поехме обратно към Синеморец, но този път по шосейния път. На изхода от отбивката за Силистар един човек, явно таксуващ паркинг или нещо от рода, ни попита дали сме видяли едно котенце, долу по пътеката. Отговорихме положително и аз го попитах как се казва то. Отговорът беше след няколко секундна пауза и гордо заявен “Е, как? Гергана!”:)
След като си казахме “Чао” със собственика на Герганчето, за дооооста по-кратко време стигнахме до Синеромец, като пътем, първо бяхме спряни от гранична полиция, а после минахме и покрай “церемониалните тържества” по случай ромска сватба, край ма’алата на Синеморец:)
Препоръчвам с чиста съвест този маршрут на всички, които искат да се насладят на една чудна морска природа.
