Кърджали

Време за четене: 2 минути

Хей, ти:)))))
Да, ти. Същият, който четеш това – я кажи, къде живееш? А къде си роден?
Всеки може да живее навсякъде. Е, да… На Луната, все още не можем, но за сметка на това, на Земята – места да искаш. Много, много места…

Но има едно място, което е уникално за всеки един от нас. Място, което даже ни идентифицира, редом с други данни.

Месторождението.

Няма значение как, колко и до кога си пребивавал на това място. То е уникално за теб. Не можеш да го промениш.
Не можеш да го заличиш, да го изтриеш, да го игнорираш. Всъщност, може и да можеш. На документи. Е, и?

Кърджали.

За историята и забележителностите, ако ви вълнуват, цъкнете на клипчето най-долу в статията. Може би това изглежда изтъркано и донякъде мързеливо, но не виждам смисъл да пиша и преразказвам вече казани и написани от други хора неща. Излишно губене на време и енергия си е:)

За сметка на туристичекото и историческо инфо, аз искам да ви разкажа за моето отношение към този (не)обикновен град.

Кърджали страда от симптома на “малкия град”, който се изразява в социалноикономически и демографски проблеми. А тези неща са достатъчни и необходими условия, градът да е изпълнен с посредствена реалност.

А Кърджали е хубав град. Много хубав град, но безперспективен за амбициозния интелектуалец. Не, не подценявам родния си град. Просто това е истината и не го констатирам аз за първи път.

Спокойствието, което имам там, не съм имала на никое друго място в България. Тази близост или как се казва още…, хммм, емоционална принадлежност, познатост до болка… на всичко… Познатост, която те кара да се слееш с атмосферата, с улиците, сградите, градините и всичко онова, което си виждал безброй пъти и то за първи път Там и под Тази форма. Няма значение после къде и какво си видял – замъци, диаманти, паметници, морета, реки, върхове… Това там, което виждаш и се сливаш като тяло със сянката си, е вътре в Теб. Там ще си и остане. Независимо от Теб, независимо от документите ти и какво желаеш да пише на тях.

Няма значение това, дали сега, като се събудиш, срещу теб се открива безкраен океан и изгряващо над хоризонта слънце. Няма значение, дали живееш на 88-мия етаж или в имението си на острова, който са ти подарили:)

Ти, човече, “опознал” си този свят, гледайки междублоковото пространство или градинката зад къщата на родителите ти, или близкия паркинг, или панелката, която ти е препречвала гледката към градския парк.

Това е. Факт е.

Но, стига толкоз философии.

Ще покажа малко снимки, които съм правила последните няколко ходения в Кърджали. Скъсах се да търся снимката на Археологическия музей, чиято сграда е доста интересна от архитектурна гледна точка, но съжалявам, не мога да намеря папката с тези снимки. Някой друг път – или ще намеря папката, или…. направо ще си го снимам пак този музей, от който съм решила да взема стотния си печат от Стоте национални туристически обекта в Бг (е, един ден) :)))