Време за четене: 2 минути
… за кой ли пореден път…
Посещението на “Златната рибка” край Дуранкулашкото езеро този път мина доста по-доволно и приятно. Един уикенд – това е необходимото време за този комплекс – нито ден повече, иначе ще умрете от скука и еднообразие.
Но за два дена си е идеално място – хем за почивка, хем за разнообразие от градската среда.
Стаите са много приятни, хубаво обзаведени, удобни, с вани, туй-онуй. Препоръчвам.
п.п. Бях писала за ресторантската част на “Златна рибка” по-рано. Оплаквах се от рибената им чорба, която си беше супер зле приготвена тогава. Този път аз се въздържах да си поръчам такава, но имаше хора от компанията, които се “престрашиха” и за моя голяма изненада не сбъркаха:) Така, че мога да добавя към горните думи и това – рибената чорба този път беше на ниво:) Е, това е информация за хора, които си падат по този вид ядене, но аз за себе си бях длъжна да отбележа, че предишните ми наблюдения към този момент не са актуални:) Но нали знаете, гаранция няма – имам усещането, че там нещата са непостоянни, някак си не са педантични, но пък легловата база, както и изобщо хотелската част са перфектни… Всъщност, сега се замислих, възможно е да са сменили готвача/ката…
Снимките ми не са много на брой, нещо напоследък нямам нюх, муза или там както искате да наречете.
На връщане се отбихме до залива Болата – едно много любимо място, което си струва да се посети именно в този сезон (или на ранна пролет), иначе е…. не чак до там привлекателно що се отнася за снимки и снимане де…
Да не забравите – струва си да изкачите 100-200 стъпала, нагоре към военното поделение, за да видите отгоре залива – в цялата му прелест и мащаб, защото прелестта е правопропорционална на мащаба (в случая, нека уточня).