Sedrie.com
Photo & Travel Blog

Ден трети в Рила

Време за четене: 3 минути

Вижте, определено нямам никакво желание да потретвам без това широко известната мизерия на хижите в Рила. Но… имам мнение по въпроса и държа да го изкажа…

Малко за въпросния трети ден…

Понеже спокойният сън беше мираж, събудих се преди Слънцето, преди алармата и преди котките. Въртях се, въртях се в спалния чувал, докато не се усуках съвсем и реших да стана и да подишам малко сутрешен планински въздух. Изгревът на планината, логично е малко по-късно от на морето. Според мен поради надморската височина:))))))

След като се измъчих лично с измиване на зъбите си с минус 30 – градусова вода (не водка), взех статива и се пошматках около хижа Ив. Вазов. Не мога да не призная, че външно са я постегнали. Даже нови тоалетни са направили, но са забравили сапуна някъде… Може и мулето да го е изяло, докато го носело. То не е малко път; и то е живо същество, огладнява…

Та, снимах 5-6 снимки по изгрев, тук ще ви покажа някои от тях. Всички останали снимки са от прехода през същия ден – от хижа Иван Вазов до хижа Скакавица. Прекрасен маршрут! Имате възможност да видите Седемте рилски езера от една по-различна гледна точка, която определено си струва. Без това маршрутът е доста лек, в сравнение с този от Мальовица до Иван Вазов…

За Езерата…

Пълна анархия и лудница и все такива от този род… Аурата на Рила явно се е разпространила доста и народът се е стекъл на талази да я зърне лично. А може би да хапваш тройка кебапчета, които дълго си ги мъкнал по лифта, гледайки езерата е доста романтично?… Кой знае?

След едно дълго спускане надолу, минавайки покрай Сълзата, Окото и Бъбрека пътят отбива наляво към хижа Скакавица. До нея се стига по един доста приятен път през борова гора… Нещо, което определено липсва на по-високите надморски височини:)

За хижа Скакавица какво да кажа? Пълна безотговорност и безхаберие!… Няма такова отношение от хижар към туристи! Не стига, че хижата е на 40 минути пеша от място, до където стигат МПС-та, банята е мега екстра! След като водих дълги дебати, че банята е необходимост за един човек; че това е основно хигиенно средство, че вече миришем доста странно и сме на път да се намразим, ако се приберем до Варна в една и съща кола 3-ма, 4-ма  – всеки със своя си природен аромат…

Няма братче, няма баня, това е положението! Освен това хижарят, цитирам “Няма дърва, за да запаля котела. А и след два дена си тръгвам.”. Нужно ли е да коментирам това изказване?!

Както и да е, примирих се с положението, то все едно имах избор де… С вярата, че вече съм само на часове от банята, сутринта на следващия ден се събудих с обзела цялата хижа миризма на пържени филии.

Отидох до т. нар. столова да питам какво има за закуска. Отговорът беше “Хляб, сирене, малко сладко, чай.”

Погледнах жената недоверчиво и я попитах “А защо цялата хижа мирише на пържени филии?!”

“Защото чакаме група от Езерата, за тях са приготвени. След 20 минути трябва да дойдат.”

Аз пак упорито продължих да разпитвам “А защо пържени филии няма за хората, които са пренощували тука, при вас и на които им предстои преход днес?” Отговорът ме потресе и просто се отказах повече да говоря по въпроса “Защото ни свършиха яйцата…”.

Не, че съм фенка на пържените филии. Не, никак даже. Не помня кога за последно съм яла такива вкъщи – може би преди 10 години… Нямам идея. Още повече – имам алергия към яйца… Но някак си ми стана супер тъпо от тази дискриминация и несправедливо отношение. Като типичен представител на зодията си (Везни), поставен в ситуация на несправедливост – просто кипнах. Не, че имаше полза…

Какво да ви кажа, хапнах две вафлички с чайче и потеглих към хижа Вада.

Искам да ви покажа няколко снимки – от изгрев на хижа Иван Вазон (когато за първи и последен път използвах статива през всичките дни, през които бях на Рила; следователно – следващия път ще пази къщата) до залез на хижа Скакавица, който залез го пропуснах покрай снимането на невероятния интериор на хижата:)

Next Post

Previous Post

11 Comments

  1. Борислав Костов September 13, 2012

    Кога ли ще ги посетя и аз тези езера… 🙂

    • admin September 13, 2012 — Post Author

      Никак не е трудно:) Щом едни мъкнеха 7 месечното си бебе с тях… Смятай:)

  2. Евгени Йонков September 13, 2012

    И не отидохте дo Скакавишкия водопад???
    Айде другата пътека от х.Иван Вазов през Отовишкото било и мястото с най-страхотната гледка към Езерата (което е близо до тази пътека) не са толкова популярни, пък и не знам дали е подновявана маркировката скоро.

    • admin September 14, 2012 — Post Author

      Тъкмо стигнахме до х. Скакавица и заваля като из ведро… Това малко прецака намеренията ми да отида до водопада. След като спря да вали, няколко души от компанията отидоха, но аз се отказах и предпочетох да не рискувам и с намокряне от дъжд (при цялата мизерия), понеже дъждобранът ми беше останал във Варна.
      Гледах снимки после, за разлика от други години е имало повече вода, но есента не е най-добрият момент за посещение на водопади. По-добре пролетта, когато се топят снеговете и реките и водопадите са пълноводни.

  3. Silvia Marinova September 13, 2012

    Да … определено … представям си … мога само да ти съчувствам ! (Здрасти пак, Седрие. 🙂 Явно не ти е останало време да прочетеш, че аз бях по същия маршрут това лято …Ако знаех къде ще ходиш нямаше да ти препоръчам да отседнеш в хижа Скакавица при никакви обстоятелства (както виждам дори не сте отишли до водопада …), хотел / хижа ??? Зелени Преслап е само на още час и половина преход и е в много по-добро състояние … на същата цена вероятно. 😕 Ако температурите са били подобаващи бих ти споделила и за водопада, където се къпят хижарите от Иван Вазов, но едва ли е било чак толкова топло сега … Хм … Другият път с бански и цоп в локвата / рекичката. 😉 Защо не минахте през Отовишки връх? Много по красива е панорамата към езерата – пак от личен опит гарантирам … особено ОКОТО! Колкото до туристопотока на езерата той е такъв откакто има лифт … 🙁

    • admin September 14, 2012 — Post Author

      Здравей, Силвия:)
      Видях, че си ходила по същия маршрут по-рано тази година… но нали знаеш, като аз не избирам местата за отсядане, нямам никаква власт да определям нещата, абсолютно не е от значение, че знам какво е положението в Скакавица. Бях предупредена, но се надявах хижарят да се окаже нормален човек. Е, не беше такъв. Беше си мизерник отвсякъде!
      Казаха ми и за Зелени Преслап, но аз не можах да убедя някои хора да спим в хотел Мальовица, който е на 50 метра от ЦПШ-то?!! Как изобщо да повдигна въпроса за още час и нещо преход? Абсурдно е това… Без това бях “черната овца” с моите предпочитания и виждания за неща като хигиена, хранене и т.н.

      Относно алтернативния маршрут през Отовишкия връх… До около 1 час след тръгването ни от х. Ив. Вазов си мислих, че сме подхванали тази маркировка, докато не се светнах, че всъщност върхът остана зад нас… Уж вечерта говорихме да минем от там, а на сутринта “по инерция” или и аз не знам как – изявяващите се като водачи хванали другата пътека… И не изчакват… Вървят на около 300 метра пред другите, на място където няма обхват… и ти ги следваш… иначе оставаш сам насред планината…
      Просто не избрах подходящите хора за това ходене в Рила, това е…

  4. Silvia Marinova September 14, 2012

    Вие сте били в планината 3 дни … дори и аз, която съм живяла на палатка по седмица, пак не мога да издържа толкова време без вода и душ … 🙁 Глезла отвсякъде съм станала … Когато отиваш другия път в района само да споделя, че пътеката за Отовишки връх започва точно зад хижа Иван Вазов (не отпред, не встрани, не преди …) – маркировка бяло и синьо – другата май е само зимна … не обърнах внимание. Явно хората с теб не са били добри планинари … ние също бяхме много (ама много некомпактна) група, но се изчаквахме и всички бяха доста толерантни спрямо останалите. Винаги поддържахме визуален контакт и предварително съгласувахме нещата. Искрено съчувствам … Пожелавам ти другия път подобаваща компания. 😉 Може и да пробвате Зелени рид като маршрут … изгелждаше доста интересен, но не е никак лек. Хижа Скакавица е тотално зачеркната от алтернативите ми за престой. 🙁
    Евгени – не, маркировката не е подновявана, но си личи много добре. 🙂

    • admin September 14, 2012 — Post Author

      Силвия, то не е до глезотия. Едва ли има нормален човек, тръгнал на планина, да очаква звезден лукс и т.н. Но все пак, не мисля, че дилемата трябва да е “да отида ли на планина за 3,4, 5 дни или да не отида, защото е мизерно по хижите”, а по-скоро “Дали да отида по този маршрут или по онзи”… То е ясно, че човек трябва да има желание, за да тръгне да върви 30 км пеш по тези чукари… Но пък една млада жена да прави компромис с личната си хигиена, само и само, на всяка цена да отиде на планина – мисля, че това не е правилният вариант за случване на нещата…
      Радвам се, че споделяме едно и също мнение:) По принцип жените ме разбират, въпросът е и част от мъжете да ме разберат – мисля, че винаги има интелигентно решение на тези въпроси:)

  5. Silvia Marinova September 14, 2012

    Мхм, и дискретно такова, без да се налага да се вдига много шум около каквото и да било! Първо ще се съобразиш с дните престой, после с календара, после с останалите и накрая теб те нEма в цEлата схема. 🙂
    Трябва да се случват малко по-красиво нещата … И с мъжете може, ама е по-трудно. :Р

  6. Тед September 17, 2012

    За това централен балкан 🙂 тази година минах през х.Узана х.Мазалат х.Мандрата като в последната дори спахме всички си бях добре поддържани най-голямата изненада се оказа х.Мандрата която на външен вид изглежда на почти не обитаема но вътре всичко е добре направено. Препоръчвам я на всеки които е решил да спи в Тъжа те са много близко една до друга може би 10-20 мин пеша. Миналата година бяхме в Тъжа и там не беше зле просто в Мандрата не се спи в ОГРОМНАТА обща спалня а си има малки спални с по 6-8 легла в стая (не са двуетажни легла) има 3-4 стаи като всяка стая си има отделна баня а не като в Тъжа 2 за цялата хижа Догодина мисля да отида х.Мазалат дори само за едно кафе да изпия 🙂 струва си.. гледката там е страхотна на където и да се обърнеш

    • admin September 17, 2012 — Post Author

      Аз не съм отказала преходите в Рила и Пирин:) Просто от тук нататък имам два ЗАКОНА:
      1-во, никога, ама никога да не тръгвам с хора, които познавам бегло и/или, които не съм проверила по мой си начин:)
      2-ро, максималният брой на нощувките ще е ДВЕ. От там нататък нещата загрубяват, удоволствието се губи и отстъпва място на нерви, ядове и съжаляванки… А мога да си живея съвсем спокойно и без тях:)

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.