Време за четене: 2 минути
Отдавна се каних да видя Кападокия, но все излизаше нещо друго като отида до Турция. Явно е трябвало тази година да се случи.
Кападокия от персийски означава “Земя на красивите коне” и е историческа област в днешна Централна Турция. Забележете, това не е град, а цяла област, чиято най-известна местност е около град Гьореме, който е част от световното историческо наследство на Юнеско. Цялата местност е образувана преди 60 милиона години от лавата на неактивните към момента вулкани /а сега едноименни вулканични планини/ Хасандаа и Ерджиес.
Кападокия се превръща във важен християнски център за вярващите, които се крият в издълбаните в скалите градове, църкви и манастирски комплекси, бягайги от римските войски.
Най-известните места, посещавани от туристите са Ъхлара, Гьореме, Аванос, Юргюп, Учхисар, Деринкую и Каймайклъ. В Деринкую /буквално преведено “дълбокият кладенец”/, се намира и едноименният подземен град, който впечатлява с мащабите си. Издълбан буквално под земята, той се състои от множество нива, помещения, свързващи коридори. Има места, където придвижването не е възможно в изправено положение, даже за човек с моя ръст от 160 см, а да не говорим за други мащаби и размери:) Определено не е за хора, страдащи от клаустрофобия и други панически разстройства, нито пък за хора с едри пропорции. Просто ще се заклещят:)
В цялата местност могат да се видят изключително красиви природни форми, скулптурирани от длетото на майката – природа. Живописни места, интересни истории, а също и сливащите се със скалите пещерни хотели привличат вниманието със своята автентичност.
Разбира се, струва си да се видят световноизвестните балони над Кападокия, а ако имате късмет може даже и да полетите, но… с много предварително записване и доза късмет от към климатични условия:) При благоприятни условия, стотиците балони започват своя полет над Кападокия всеки ден рано сутрин преди изгрев. Гледката е впечатляваща и вдъхновавяща. За мен си е задължителен елемент от едно пътуване по тези места.
Храната е автентична за района, вкусна и разнообразна. В редица ресторанти не се сервира алкохол под никаква форма. Цените са приемливи за средностатистическия българин, имайки предвид съотношението лев-турска лира към момента.
Относно най-подходящото време за посещение, като повечето места в Турция – най-приятно би било пролет и есен. Лятото е много горещо, а зимата, доколкото разбрах, било много студено и с обилни снеговалежи.
В заключение, ако реша да отида втори път, би ми се искало да имам повече време да обикалям някои места, да ги снимам на спокойствие и в тишина, необезпокоявана от никого. Все повече се убеждавам, че фотографията е самотно изживяване и е най-приятно, когато снимащият е насаме със себе си и обекта, който иска да “обрисува със светлина”.
Ето и малко снимки, не само от Кападокия, но и от местата, които съм успяла да видя по пътя, като Анкара и Мавзолея на Ататюрк, Туз гьолю и Бурса, например.