Криви хоризонти

Мда, започвам с такова заглавие, щото от два дена оправям кривите хоризонти на снимките си.
Вече взех да мисля, че имам проблем с вестибуларния апарат, ама тогава пък как ще карам колело и то по 60-70 км на ден? Не се връзва.
Хубаво, хоризонтите са изправени, ама ми се ще да мога да са ми прави още при снимането. А толкова внимавам, въртя ли въртя, ама все криви бе! Криви, та криви. Като мен 🙂

Така! Разходих се до Болата, Калиакра и Дълбока. От много време исках да се кача горе, до фара и поделението на Болата, та сега го направих. Духаше много силен вятър. Снимах аз, ама по едно време направо ме хвана страх, че ще падна долу. Не, че е драма, ама предпочитам малко по-славен край… на Малдивите или там някъде 🙂

Преди ми се струваше или просто някой ми е казал така, не знам, че е забранено качването горе, ама този път се качих, никой нищо не ми каза. Нямаше и жива душа де, само ято птици, които като ме чуха, изхвърчаха.
Болата е залив на 2 км от нос Калиакра.

Носят се различни легенди за него, за периода от преди 1989-а. Тъй като съм прагматична, ледендите и митовете са ми леееееко безинтересни, затова не съм задълбала да чета и най-вече – помня.

Намира се до бивша военна станция и е единственият плаж – имам предвид плаж като плаж – с пясък, това – онова, изобщо в района на Калиакра. Най-близкото населено място до Болата е село Българево, Каварненско.

По това време заливът, логично, е пуст. Иначе е място, което години наред е предпочитано от хора, които търсят спокойствие и уединение на плажа…

Също е подходящо и известно място за гмуркане.

Поради факта, че от тук минава и Виа Понтика – въздушен път на мигриращите птици, мястото е подходящо и за хора, кефещи се да снимат дива природа и птици.

А аз се кефя на Болата точно по това време на годината, щото хем е слънчево, хем не е Лудница, гарнирана с кебапчета и отпадъци.

След Болата е грехота като за 5-тия кръг на Ада, ако не се посети нос Калиакра.
Там едва ли ще имате късмета със спокойствието и уединението в Болата, ама си заслужава да се види.
Едиственият път, в който намерих тишина и спокойствие на Калиакра беше в 23.30 през нощта докато валеше дъжд. Нямаше никой, уверявам ви! 🙂

Иначе, по това време, на обед… Даже японци видях…
Няколко снимки за внуците и бай бай Калиакра…
След всичкото това, много ясно, че огладнях. Кое е най-подходящото място наоколо за подобряване на това състояние?

А?

Много ясно, че Мидената ферма в Дълбока. За залива Дълбока съм писала преди, няма да се повтарям, красиво място. Особено красиво на залез. Спокойно, прохладно и емоционално 🙂

Хапнахме миди по Бургаски – най-готиното мидисъдържащо нещо, което може да се хапне там… с минерална водичка, за тези които не обичат бира или пък трябва да шофират 🙂
Хубав маршрут и е възможен напълно в рамките на един ден (за варненци) и то в светлата част 🙂

Изводи и съвети от мен:

1. На Болата – задължително се качете до фара при поделението.
2. На Калиакра – слезте долу до Арката.
3. Отбийте се до Дълбока за по биричка с мидички 🙂