Малко Източни Родопи

Време за четене: 4 минути

Седнах, най-накрая, да пиша и да се наприказвам:)

Скокнах за няколко дни до Кърджали и областта. Обикновено в самия град нищо интресно за разказване не се случва, колкото и да се опитам да се случи…
За сметка на това, всяко пътуване до там е изпъстрено с чудни приказки, които може да разказвам спокойно на внуците ми за лека нощ…
Избягвам да пътувам с БДЖ от Варна до Кърджали, тъй като единственият “разумен” вариант е един нощен с прекачване в Стара Загора… Е, оказа се, че тази информация е… неактуална.
Все още вариантът е един, но с две прекачвания…
Хванах влака Варна – Карлово – София, с билет до Кърджали…
Кондукторката като го видя ми каза “Лелеее, ти къде си тръгнала бее?”
Казах да се успокои, няма да е за първи път, а по-важно е да не e… последен :))))))))
Като пътувате сами по нощните влакове и сте добреизглеждащи момичета, трябва да внимавате да не ви спретнат “фенклуб” на бързо във влака:)
Затова е хубаво да седнете където има поне нормалноизглеждащи хора…
Аз, обикновено, сядам при някакви лелки, които четат книги/списания/вестници; плетат или бродират… Слагам слушалките и грабвам някоя книга, само и само да не ме занимават с приказки на банални теми…
Първото прекачване щеше да е в някаква си гара Тулово, което един бог знае къде се намира, но знаех, че към 2.15 трябваше да сляза там… Естествено никакъв сън нямаше… От страх да не ме окрадат… Стана 2.05 и тръгнах да излизам от купето и към 2.15 влакът спря някъде си в пространствотооо… Викам, мале къде съм аз, къде е това място посреднощите, ще ме убият тука…

Добре, че един човек от съседното купе побърза да ме спре, за да не сляза, щото не било Тулово е нещо друго, сега забравих името…

Седнах аз за малко при тези хора, съседите, докато дойде моята гара. Да не бях!!! Почнаха се едни оплаквания от държавата, от президента, циганите, гарите, БДЖ….

Едвам изтърпях да дойде гарата, честно…

Слязох в Тулово, което се оказа една ужасна гара, с чакалня, в която спи някакъв бездомен човек….

Хубавото беше,че целият персонал на влака, изчака идващия влак за Димитровград, който закъсня бая.

Почнах да се отчайвам, щото влакът за София почна да се готви за тръгване, а аз бях единствената чакаща влака за Димитровград!!! Почнах да мисля, дали да не тръгна за София, да се откажа от Кърджали… Но докато мислих, влакът дойде, качих се и така до Димитровград… Там смяната беше лека и бърза. От Димитровград директно в Кърджали, където баща ми трябваше да ме чака…

Преди Кърджали, влакът минава покрай Средна Арда, която на изгрев е страхотна по това време на годината. Мъгли, вдигаща са роса, появяващо се слънце зад родопските възвишения…

Красота си е, чак ми се прииска да спра влака за малко, за да нащракам 5-10 снимки, ама ми стана неудобно:)

Затова опитах се за снимам през стъклото, ама трудна работа, трууудна…

След като пристигнах в Кърджали, видях се с близки, познати и запалих за Ардино или по-скоро за Туристически комплекс “Бели брези”. Идеята беше хем да се направи малка разходка, хем да поснимаме “оня” завой на яз. Кърджали до село Сухово, хем да хапнем вкусна пъстърва в Комплекс “Брезата”…

До така прочутото място на яз. Кърджали се стига, като се тръгне от Кърджали за Ардино, кара се направо. Минават се селата Бойно и Кобиляне. В края на Кобиляне има една бензиностанция и до нея пътят се разклонява на две – левият продължава за Ардино и ТК “Бели Брези”, а десният път води направо до село Сухово и до язовира…

Пътят е доста екстремен. Настилката е добра, но е много тесен и с много остри завои. Трябва да се кара много внимателно и от опитен шофьор. Правят се много маневри и разминаването на две по-големи коли е почти невъзможно.

Карахме така известно време направо, без да се отклоняваме и го видяхме!!! Това място съм го гледала от отсрещния бряг на реката, както и на множество снимки, но на живо и фронтално си е… уникално. Заслужава си целия път, който ще трябва да биете до там.

А точно на пролет, е идеалното време. Толкова е зелено, а горите наоколо са смесени предимно – ели и брези, чиито зелени оттенъци контрастират по някакъв особен начин, на фона на язовира и реката…

Снимах този завоят от всички възможни места – от горе, от скалата долу, от пътя, от гората… Само дето нямаше парапланер или нещо летящо, за да го снимам и от птичи поглед:)

След като се насладих, макар и с още желание да седя на някоя скала с панорамен изглед и да си гледам тихо и спокойно тази красота, огладнях:)

Най-близкото място, което си струва да се види и да се пообиколи е ТК “Бели брези”, малко преди Ардино – около 10 км… В комплекса има предимно ведомствени бунгала и хотели, но също и частни комплекси. Такъв комплекс е “Брезата”, който си има хотелска част и разкошен ресторант.

Струва си да се опита пъстървата им, както направихме и ние:)

Привечер, на връщане, тъй като ни остана още време, отбихме се до природния феномен “Каменната сватба”. Това са скални образувания, намиращи се в непосредствена близост до село Зимзелен, на около 3-4 км от Кърджали, в посока Пловдив.

Носят се различни легенди за това място, но мен ме изкефи това, какъв удивителен скулптор е природата:)

Да отидеш в Родопите, където и да е било в Родопите, и да не се почувстваш зареден с енергия и едно такова гъделичкащо-хубаво  настроение е почни невъзможно… А ако наистина не ви изкефи – значи сте мнооого зле:) и проблемът е във вас:)

На връщане към Варна, взех рейс, че пак с тоя влак нямаше да изкарам много:)

По пътя минахме и нащракахме една местност по река Върбица, до село Глухар, Кърджалийско, за което знам, че има страхотни  скали за катерене, както и скални лешояди… за снимане:))))))))))

Обачее, мостът беше ужасно неподдържан и не можахме да минем отсреща, за да се поразходим малко. Кофти, но няма как… Трябваше да плуваме, за да минем отсреща, което означава за изпусна рейса за Варна.

Пътят за Варна е… доста от Кърджали, но до този извод стигате след или около Бургас. До там е поносимо, но след това… къса ми се душата всеки път… От чудене какво да правя, пощраках през стъклото това-онова…

И така докато си щраках се видя Аспаруховият мост:)

п.п. За малко да забравя… Честит имен ден на всички Гошовцииии!!! 🙂 Да сте здрави, усмихнати и все така много:)