Време за четене: 3 минути
Да, не “Св. Йоан Продром”, който е епископски комплекс, част от който е бил и Манастирът “Св. Йоан Предтеча”.
Тук ще пиша именно за него – датиращ от ІХ. в., с което е обявен за един от най-старите духовни комплекси на територията на днешна България.
(През ХІ в. е извършена коренна реконструкция на манастира, вероятно поради приемането на християнството и църквите са в силно изразен византийски архитектурен стил, с отличаващо се атонско влияние. По изискване на Министерството на културата, реставрацията на една от общо четирите църкви е извършена съблюдавайки атонския стил на съграждане, с което не се нарушава и канонът на православната църква.
Това го вметвам, понеже има доста църкви, построени с идеята и желанието за православни храмове, но така и не осветени и невключени в състава на Българските православни църкви. Не за друго, а защото не отговаря на даден “канонизиран” архитектурен стил – в случая атонски. Както и да е, това не е моя работа, но нещо прекалено ми напомня един принцип “Предимство на съдържанието пред формата”…)
Интересното за мен в случая е, че 4 години учих на 200 метра от този паметник и нито веднъж не съм проявила интерес да го разгледам, снимам и т.н., та сега след 8 години от Варна пътувах, за да го снимам… Това е то – акъл да имаш, ама на време:)
Както и да е, понякога е хубаво да отидеш в родния си град и да “откриеш” нещо неопознато и интересно.
Така беше и в случая. Улучих и време – драма, драма, голяма драма бушуваше в небето.
Малко за историята на манастира…
Всъщност сега изобщо не прилича на манастир, но едно време (около ХІІІ в.) на това място е имало действащ манастир с монашески килии. Обаче, с времето коритото на река Арда, с която граничат и сегашните огради на комплекса, се е изместило на юг, като с това погълнало и някогашните килии и част от манастира.
Ако се доверим на думите на проф. Овчаров, комплексът е бил разрушен от рицарите от Четвъртия кръстоносен поход.
За мен друго по-интересно е едно твърдение на група учени. Понеже при разкопките е открита херметически затворена гробница, в която са били положени мощите на висш християнски духовник – със запазени обредни одежди и епитрахил, а това е прецедент в България, т.е. това откритие е за първи път в България, а в световен мащаб е… четвърто… Именно поради тези обстоятелства, според някои, това е гробът на самия Патриарх Евтимий Търновски. Разбира се, доказателства няма никакви, за това си е просто хипотеза. Фактът, обаче си остава, че на това място е бил погребан наистина влиятелен християнски духовник от началото на ХІІІ в.
След има – няма 600 г., с Решение на правителството (тогавашното) през 2008 г., след пълна реставрация на една от църквите и част от стените (2000 г.), манастирът е предаден на Православната църква и започва за действа отново.
Едва сега си давам сметка училището ми по какви земи е построено, а аз не съм си направила труда да обиколя около него:)
Нищо, нищо… По-добре късно, отколкото никога. Все пак, можех да пътувам и от Токио, за да го снимам този манастир, вместо от Варна. Така, че доволна съм си:)
А на вас ще ви кажа, че комплексът, обявен за паметник на културата, се намира в кв. Веселчане, близо до КАТ и ПГИ “Алеко Константинов”, както и до част от “небеизвестното” Водно огледало на Кърджали.
Ако не ме разбирате какво имам предвид, Кърджали винаги ще ви приветства с добро, за да видите с очите си всичко, което природата, хората, историята и Провидението са решили да са точно Там и никъде другаде. Никъде…