Време за четене: 3 минути
Приблизително. Може би са малко повече, но това е въпрос на статистика.
За първи път откакто се роди дъщеря ни, предприемаме подобно пътуване с кола на такова разстояние и такъв богат маршрут, а той грубо беше: Варна – София – Мелник – около Мелник – Петрич – Сандански – Омая – Банско -Велинград – Кърджали – Варна.
Ако кажа, че да пътуваш с малко дете не е кой знае какво, ще излъжа. Давам си сметка, че е относително. Зависи от детето, родителите, условията на пътуване и какво ли не?! Но в традиционния и общ случай, да пътуваш с дете на дълго разстояние с кола си е изпитание и предизвикателство. Най-вече за нервите и изобретателността на родителите. Може би и затова масово си оставят децата някъде и пътуват без тях. Разбира се, не отричам този вариант, но имайки предвид какво любопитно и забавно хлапе е малката, грехота щеше да е да не види тези места и да не се помъчи малко с катерене, ходене на дълги разстояния и разглеждане на различни места. Мързелът при мама Седрие просто не вирее. Сори:)
В Мелник нощувахме в хотел “Деспот Слав”, където бях отседнала и преди години. Приятно и прилично. Имайки предвид и мащабите на самият Мелник, естествено е близо до всичко:) Хубаво е в Мелник. Няма чалга, няма простотии. Има хубаво вино, което е почти задължително да се дегустира. Поне сортовете Мелник 55 и Мелник 1300. Много любими мои червени вина, с късен период на узряване, висококачествени, интензивно до тъмно оцветени и много плътни. Аз имам афинитет и слабост към плътните червени вина и тези два сорта са едни от най-добрите в своя клас. Специално Мелник 55 е стигал много пъти до редица златни медали, а редом със сортовете рубин и мавруд, е от един трите уникални български сорта, които имат пълния потенциал да представляват българските вина и винопроизводство из целия свят.
Толкова по алкохолната тема:) Сега искам да кажа и няколко думи за еко селището “Омая”. То се намира близо до Гоце Делчев и според всички карти и джипиеси има два пътя от Мелник до него. Само, че пътят е един. Другият е горски път за целите на горските:) Ние, естествено, подхванахме него, мислейки, че няма да е кой знае какво като път, но… повярвайте ми не става даже за високопроходима кола, да не говорим за ниска лека кола. Затова, ако сте решили да посетите прекрасната “Омая”, със страхотните еко къщи, в стил “Властелина на пръстените”, просто го направете по царския път през Гоце Делчев. Като километри е повече, но нервите цена нямат:)
Последните снимки са от моят роден край. Няма какво толкова да добавя за Кърджали, освен, че няма значение колко време не съм ходила там, колко време не съм мислила за него, Кърджали е просто една от даденостите в моя живот. Там винаги се чувствам изключително в свои води. У дома. Но чисто емоционално. Ментално и духовно, принадлежа на други места и територии.
Ако вятърът ви отвее до Кърджали, качете се на крепостта Моняк, откъдето ще видите и яз. Кърджали, и яз. Студен кладенец… ще видите и как р. Върбица се влива в р. Арда. Ще видите и мястото, където към израстнала.
Посетете и язовирната стена на яз. Кърджали, внушителна е. Хапнете рибка в с. Главатарци, има доста сносни и луксозни места за отсядане, за всеки каприз. Наблюдавайте залеза над язовира с чаша хубаво вино и любими хора около вас. Ако пък сте над нещата, просто спрете и седнете сами на брега на язовира и си фантазирайте, помечтайте… Защото ако тази язовирна стена не беше спряла тази вода, тя никога нямаше да произвежда енергия, а просто щеше да си тече…
