Време за четене: 2 минути
Честно казано до преди почти година не бях и чувала за Жоржи Амаду. Ок, оказа се, че е много известен, но имайки предвид какъв е стилът му на писане, както и жанра, в който се изявява, определено, ако не ми бяха подарили негова книга, нямаше скоро да си купя сама. Естествено щях да пропусна много. Като казвам много не използвам хипербола.
Книгата, която ми подариха се казва “Дона Флор и нейните двама съпрузи”. Впоследствие разбрах, че има и доста екранизации на тази книга, но както обикновено не желая и нямам намерение да гледам филм по книга, която съм прочела. 100 % оставам разочарована.
Амаду е бразилец с много интересна и богата биография, което определено се отразява и на стила му на писане. Специално в “Дона Флор…” действието се развива в Баия, родния щат на Амаду, в Бразилия. Мога да ви уверя, че си обогатих познанията по бита на бразилците, в частност бразилската кухня, питиета, нрави през 60-те години на 20-ти век. Речта на Амаду е богата, изпъстрена и мноооого забавна. Любителите на черен хумор задължително трябва да прочетат нещо от Амаду. Истински майстор на премерения и интелигентен хумор, поднесен така, че даже като се говори за смърт, мъртвец и подобни теми не можеш да си подтиснеш усмивката, да не кажа смеха.
От повествованието му става ясно, че Амаду е изключително добре запознат с бита, нрава и културата на Бразилия и бразилците от средата на 20-ти век. Съответно, не пропуска да се шегува и донякъде осмива някои моменти от тази епоха.
В заключение: Препоръчвам този автор на читатели, които харесват качествения хумор, а защо не и черен хумор, поднесен по много фин начин, без да се натрапва, без да “крещи”, а с майсторлъка на човек, който е преживял и видял много.
П. С. Аз лично мисля да го редувам с Айн Ранд. Като ми стане много “сериозно”, минавам на Амаду, като ми стана много “разпуснато”, връщам се към Ранд, която за съжаление няма толкова много книги, но пък за сметка на това са… от по 1000 страници:)