Време за четене: < 1 минута
Откакто станах майка постоянно ми се върти в главата мисълта “Майчинството е изключително парадоксален и ироничен период.” и знаете ли защо? Защото човек започва да прави неща, които никога преди това даже не е мислил, че е способен да направи; уж не отиваш на работа, но си 24 часа заета; опитваш се да свалиш 5 кг. 8 месеца, а се радваш, че детето ти е качило 300 гр.; мразиш вкуса на бебешките храни, но се молиш детето ти да си изяде порцията без да плюе, прави “пфууууу” или “бууууу”… Когато детето е будно и иска да играе с теб, ти се спи, две не виждаш, а детето най-накрая заспива, а ти тъкмо се разсънваш… Но точно когато си на предела на силите си, виждаш погледа на две очички, които те гледат с такава неподправена и искрена любов, с каквато никой до този момент не те е гледал и едва ли ще те гледа. И вече знаеш, че всичко до този момент, до появата на това човече, са били подробности.
Днес дъщеря ми ми позира за няколко снимки, но много бързо се измори докато ме чака да фокусирам, намеря правилния ъгъл, светлина, а за кадриране да не говорим. В крайна сметка това е резултатът:
