Време за четене: < 1 минута
Също бих могла да поставя заглавие и “В търсене на Морковената торта”, но някак си повече обяснения трябва да напиша, затова горното заглавие:)
Тези дни някъде прочетох, че тъжните хора харесвали залезите. Мога само да се изсмея на подобно твърдение. Както и на твърдението, че щастието обичало тишината. Не, просто ограничеността и завистта ходят по хората, не по природата и инфраструктурата.
Иначе, ето няколко залезни снимки… На мен преди всичко ми бяха експресни, защото буквално бягах, за да хвана залязващото светило и да усетя момента, който преди всичко беше изпълващ и романтичен, отколкото тъжен и тих…
