Време за четене: < 1 минута
Лео (съкратено от Леонел, а не от Леонардо, много молим:)) е един котарак с голям късмет. Първо, с попадането му в ръцете на сестра ми, после с “осиновяването” му от майка ми и изобщо живота му в момента. След като се погрижи за потомството си миналата пролет, Лео вече долу-горе кротнал, мнооого отслабнал, с див син поглед ми позира в Царството си в двора на родителите ми. (Е, добре де – майка ми бдеше да стои както трябва и да кротува… доколкото един котарак може да кротува:) ).
Понякога си мисля, че Лео е глезен повече, отколко аз, преди 150-70-59 години:)
