Синеморец през май

Време за четене: 3 минути

… е страхотно място, ако си падате по спокойствието и отпускането с вкус на море:)

Продължителността на престоя адски зависи от вас, защото наистина има какво да се види и е хубаво да разполагате с повече време, за да се насладите не само на Синеморец с пясъчната си “коса”, скалистите образувания, наречени “Корабите”, но и на залива Силистар, екопътеката от плажа “Бутамята” до Силистар и Резово, която е изпъстрена и изпълнена с изключителни природни красоти. Освен това пътеката върви по протежение на брега и ставате свитедели на невероятни вулканични скали, които са се натрупали през вековете и са образували скалистия бряг на Южното черноморие от Синеморец до Резово, а преди това и на Варвара и Ахтопол.

Като голяма почитателка на Български държавни железници, разбира се, пътувах поне до една точка с тях :)))))

Взех влака Варна – Бургас, през Карнобат, като в Карнобат се наслушах на какви ли не приказки между чакащите влака София – Бургас хора и за пореден път установих, че билетът за влак носи повече надежди от лотарийния билет…

В Бургас, още като слязох на гарата, схванах, че архитектът на гарите във Варна и Бургас е един и същи човек – напълно идентични са, ама във всяко едно отношение, само дето са боядисани в различен цвят:)))

Този факт го установих към 22.30, когато приятелите ме взеха от гарата и се метнахме към Синеморец.

След като намерихме мястото, което искахме да снимаме на изгрев, направихме малко нощни снимки и се опитахме, сгънати на няколко части, за поспим в колата. Събуждането стана малко преди изгрева, т.е. съм 5  и нещо и всеки се нагласи и настани да направи Кадъра си за деня 🙂

Честно да си призная, аз не съм особено доволна от моите, ама как да съм като съм такава мързелана и се захласвам като видя слънцето над хоризонта на морето и отказвам всякакъв мисловен процес?! 🙂

Пак направих няколко снимки, но мааалко след самия изгрев.

След снимките, пообиколихме малко, закусихме, пихме кафе в явно селската кръчма с елементи на магазин и кафене, което оставя впечатление на място, където може да научиш всичко за всеки от селото…

Направихме едно плажче на Силистар, малко снимки и се върнахме да си търсим място за спане. Е, това се оказа лееееко проблемно начинание. Още сезонът не е почнал, хората ремонтират имотите си, с малко затруднения намерихме едно семейно хотелче, което се намира в посока “Корабите” и се казва “Бавария”. Прилично място, без много екстри, където може да си взимате душ, да спите и да си починете в нормални условия. За това на годината ни взеха 30 лева на стая, което е нормално, даже евтино бих казала.

Следващото много желано място за посещение от мен, беше т. нар. “коса”  или мястото, където река Велека се влива в Черно море. Намерихме един заобиколен път за мястото, от което се вижда този природен феномен, като се наложи да повървим малко и да бъдем “изядени” от нахални комари, но нищо 🙂 Струваше си напълно!!!

Слънцето заляза, ние огладняхме и това стана повод да установим, че трудно е не само да намериш прилично място за спане, но и за хапване:)

Хапнахме в някакъв ресторант на центъра на селото, но така и не запомних името му, че не ме впечатли кой знае колко… Особено със санитарния си възел…

Вечерта съм спала като заклана, че сутринта едвам се събудих, макар двете аларми. В 05.10 потехлихме към Резово и направихме няколко снимки на изгрева над резовските скали. След малко наслаждаване на гледката и обиколка в района, се върнахме в Синеморец, пийнахме и хапнахме в едно чудесно заведение “Албатрос” на центъра и се запътихме към хотела, за да си стегнем багажа и да се върнем “към  реалността” 🙂

По пътя се отбихме до Равадиново и един кичозен замък, ама никой от нас не се нави да го разгледа отблизо, та го подминахме. Аз слязох в Бургас и то на грешната автогара… Взех автобус № 4 и слязох на правилната, но вече изпуснала буса. Пих едно мляко с нес, шматках се малко, побъбрих с едни таксиджии, които бяха навити за 120, а после в отговор на конкуренцията, за 100 лева да ме закарат до Варна. Аз, разбира се, се изказах и им казах, че за 100 лева ще си взема билет до Барселона и то със самолет:)

Дойде време за буса, но… честито, няма места!!! След малък скандал, който успях да вдигна, взех място за буса от 17.30 и се прибрах жива във Варна:)

Извод ли? Заслужаваше си всяка минута безсъние! 🙂

Ето малко снимки от тук, от там:)