Време за четене: 3 минути
… е страхотно място, ако си падате по спокойствието и отпускането с вкус на море:)
Продължителността на престоя адски зависи от вас, защото наистина има какво да се види и е хубаво да разполагате с повече време, за да се насладите не само на Синеморец с пясъчната си “коса”, скалистите образувания, наречени “Корабите”, но и на залива Силистар, екопътеката от плажа “Бутамята” до Силистар и Резово, която е изпъстрена и изпълнена с изключителни природни красоти. Освен това пътеката върви по протежение на брега и ставате свитедели на невероятни вулканични скали, които са се натрупали през вековете и са образували скалистия бряг на Южното черноморие от Синеморец до Резово, а преди това и на Варвара и Ахтопол.
Като голяма почитателка на Български държавни железници, разбира се, пътувах поне до една точка с тях :)))))
Взех влака Варна – Бургас, през Карнобат, като в Карнобат се наслушах на какви ли не приказки между чакащите влака София – Бургас хора и за пореден път установих, че билетът за влак носи повече надежди от лотарийния билет…
В Бургас, още като слязох на гарата, схванах, че архитектът на гарите във Варна и Бургас е един и същи човек – напълно идентични са, ама във всяко едно отношение, само дето са боядисани в различен цвят:)))
Този факт го установих към 22.30, когато приятелите ме взеха от гарата и се метнахме към Синеморец.
След като намерихме мястото, което искахме да снимаме на изгрев, направихме малко нощни снимки и се опитахме, сгънати на няколко части, за поспим в колата. Събуждането стана малко преди изгрева, т.е. съм 5 и нещо и всеки се нагласи и настани да направи Кадъра си за деня 🙂
Честно да си призная, аз не съм особено доволна от моите, ама как да съм като съм такава мързелана и се захласвам като видя слънцето над хоризонта на морето и отказвам всякакъв мисловен процес?! 🙂
Пак направих няколко снимки, но мааалко след самия изгрев.
След снимките, пообиколихме малко, закусихме, пихме кафе в явно селската кръчма с елементи на магазин и кафене, което оставя впечатление на място, където може да научиш всичко за всеки от селото…
Направихме едно плажче на Силистар, малко снимки и се върнахме да си търсим място за спане. Е, това се оказа лееееко проблемно начинание. Още сезонът не е почнал, хората ремонтират имотите си, с малко затруднения намерихме едно семейно хотелче, което се намира в посока “Корабите” и се казва “Бавария”. Прилично място, без много екстри, където може да си взимате душ, да спите и да си починете в нормални условия. За това на годината ни взеха 30 лева на стая, което е нормално, даже евтино бих казала.
Следващото много желано място за посещение от мен, беше т. нар. “коса” или мястото, където река Велека се влива в Черно море. Намерихме един заобиколен път за мястото, от което се вижда този природен феномен, като се наложи да повървим малко и да бъдем “изядени” от нахални комари, но нищо 🙂 Струваше си напълно!!!
Слънцето заляза, ние огладняхме и това стана повод да установим, че трудно е не само да намериш прилично място за спане, но и за хапване:)
Хапнахме в някакъв ресторант на центъра на селото, но така и не запомних името му, че не ме впечатли кой знае колко… Особено със санитарния си възел…
Вечерта съм спала като заклана, че сутринта едвам се събудих, макар двете аларми. В 05.10 потехлихме към Резово и направихме няколко снимки на изгрева над резовските скали. След малко наслаждаване на гледката и обиколка в района, се върнахме в Синеморец, пийнахме и хапнахме в едно чудесно заведение “Албатрос” на центъра и се запътихме към хотела, за да си стегнем багажа и да се върнем “към реалността” 🙂
По пътя се отбихме до Равадиново и един кичозен замък, ама никой от нас не се нави да го разгледа отблизо, та го подминахме. Аз слязох в Бургас и то на грешната автогара… Взех автобус № 4 и слязох на правилната, но вече изпуснала буса. Пих едно мляко с нес, шматках се малко, побъбрих с едни таксиджии, които бяха навити за 120, а после в отговор на конкуренцията, за 100 лева да ме закарат до Варна. Аз, разбира се, се изказах и им казах, че за 100 лева ще си взема билет до Барселона и то със самолет:)
Дойде време за буса, но… честито, няма места!!! След малък скандал, който успях да вдигна, взех място за буса от 17.30 и се прибрах жива във Варна:)
Извод ли? Заслужаваше си всяка минута безсъние! 🙂
Ето малко снимки от тук, от там:)
Plamen May 18, 2011
Сега ще пускат комети Бургас – Варна, и ходенето надолу ще стане много по-лесно. Тайничко се надявам да е възможно да си вземеш и колелото… 🙂
Plamen May 18, 2011
Снимките пак са много яки 🙂
В края на 22 и 23 се вижда една скала – в подножието й сме спали под един найлон – Надя Костадинова от Родни Балкани водеше групи надолу към Резово с преспиване на връщане на плажа под скалата.
theos May 24, 2011
колело има как да се вземе 🙂 много лесно до Бургас единственият проблем е в парите 🙂 вариантите са 2 и то все с БДЖ единият е по скъп другият е определено по евтин но… е доста време поглъщат 🙂
вариант 1
Пращаш си колелото като колетна пратка до Бургас за нещастие това излиза горе долу на цената на билета и може би малко повече ще излезе към 15-20 лв (не съм сигурен но съм почти сигурен че ще е в тази сума)
предимството е че можеш да отидеш до Бургас с какъвто си искаш транспорт 🙂 и колелото ще те чака на ЖП гара Бургас 🙂 и само трябва да си го вземеш
вариант 2
Пътуваш си с колелото и с влака почти всеки влак е с възможност за пренос на велосипед и ще излезе 4 лв защото се сменят 2 влака 🙂 ако не се сменяха щеше да излезе 2 лв
Недостатъкът в този случай е че билета за БДЖ е на цената на маршрутката пътуването отнема 6 часа през всякакви малки гари във влака се возят тъмни балкански субекти от типа цигани и в общи линии е много изморяващо да не говорим че ако влакът няма товарен вагон трябва да си оставиш колелото във влака и той винаги е пътнически и трябва на всяка керемидка където спира да наблюдаваш да не слезе без теб 🙂