Време за четене: 3 минути
Продължавам с коментарите си върху поредицата на Айзък Азимов. Този път с имперските му романи. В предната публикация бях посочила поредицата и нейните елементи, която започва със сборника разкази “Аз, Роботът” и приключва с последния фондационен роман “Фондация и Земя”. Между роботите и Фондацията, Азимов вмества и три романа за ранната Галактическа империя.
1. “Космически течения” е първият от трите имперски романа, написан 1952 г. Да, точно така, това е един от първите му романи въобще от цялата поредица. Като сюжет книгата представя две планети – Флорина и Сарк, чиито взаимоотношения са като роби и робовладелци, само че в далечното бъдеще, когато човечеството отдавна е овладяло хиперпространството, а Земята е почти необитаема поради висока радиация. Трантор, планетата-столица на бъдещата Галактическа империя, която по-късно ще властва над 25 милиона планети, тепърва изгражда своята структура и разширява обхвата си. Извън Империята все още са двете планети Флорина и Сарк. Първата е изцяло аграрна планета, на която вирее вид целулоза, наречена кирт и която вирее единствено и само на тази планета, въпреки опитите и експериментите на множество учени от всички планети. Въпросната култура е уникална по своята същност и от нея може да се направи толкова здрава нишка, която може да послужи както за изработването на платове, така и на материали за космическите кораби.
Сарк, от своя страна, е планета на т. нар. Скуайъри, които са образовани и интелигенти и като класа стоят много над флоринците, които умишлено са заставени да не се образоват. Нещо повече, на тях им е забранено даже да поглеждат саркитите.
С други думи това е класическа робовладелска история в далечното бъдеще, която е застрашена от опасно комическо явление, открито от един космоаналитик от Земята. Проблемът е там, че никой не желае да му вярва, нито пък му позволяват да разпространи откритието си. Защо? Защото по този начин управляващата планета би загубила влиянието си над заробената планета, както и жителите й, които трудно биха продължили да работят усърдно на полето, ако знаят, че идва краят на тяхната планета.
В романа има всичко – политически интриги, убийства, преследвания, наука, социология и какво ли още не.
п.с. Стана ми забавно, когато обвиненият в държавна измяна управник от Сарк, избяга в посолството на планетата-столица на зараждащата се империя Трантор, защото се страхуваше за своя живот.
2. “Звезди като прах” е историята на няколко кралства от мъглявината “Конска глава”, които се борят по всякакъв начин да не попаднат под властта на Галактическата империя. Книгата е написана през 1955 г. и като сюжет и герои няма нищо общо с предната книга.
Интересното при Азимов е, че представя бъдещето на космоса като една голяма монархия, като преди това са съществували множество планети – монархии. Само за Земята не се споменава като планета-кралство, макар на по-късен етап тя да е забравена, нежелана и отблъскваща за другите светове, между другото както беше и в романите за роботите.
3. “Камъче в небето”, написана през 1950 г. “Камъчето”, разбира се, е Земята. Този роман е доста по-различен от всички останали от поредицата. Галактическата империя вече е факт, а Земята е една високорадиоактивна планета, на която живеят шепа хора на определени места. Самата планета е подвластна на императора и се управлява от лице, назначено от него. Редом с това обаче, един учен разработва устройство, което е способно да увеличи способностите на мозъка и да разшири неговите възможности, включително и менталните такива. От устройството са заинтересовани както имперските сили, така и местните управляващи, които кроят планове за унищожаването на империята и възстановяването на водещата роля на Земята в Галактиката.
Интересното тук са две неща – Азимов представя за първи път пътуване във времето, но не дава никакви обяснения за това как е станало, кой го е направил. Другото интересно е как човечеството е забравило от коя планета е тръгнало да колонизира Галактиката и по какъв изкусен начин е митологизирало Земята и нейната роля в целия процес на заселване на другите светове.
Хубавото при Азимов е, че няма извънземни видове. Единственият господар на Галактиката е човекът, който, явно където и да отиде, забърква едни и същи каши и не помни своето минало. Може би едното е следствие от другото.