Време за четене: 5 минути
На 5 декември 2015 г., за първи път взех в ръката си „Стоманените пещери”. На 22 март 2016 г., прочетох последната дума от „Фондация и Земя” – последната дума от последната книга на най-известната поредица в света в областта на научната фантастика. И… животът вече не е същият хахаха.
В тази публикация съм посочила всичките части на поредица.
Написана първоначално като трилогия /”Фондация”, “Фондация и империя” и “Втората Фондация”/, поредицата представя създаването, развитието, премеждията, битките и отхвърлянето на хилядолетния План на математика Хари Селдън, създател на науката психоистория, който план трябва да изведе човечеството и Галактиката, опазвайки цялото човешко познание, от краха на старата Галактическа империя до създаването на по-силната и по-различна по своята същност Втора галактическа империя. Този план може да го наречем образно „съдбата” на Галактиката и човечеството.
Действието в общо седемте книги се простира някъде между 550 години, като 50 от тях преди създаването на Фондацията, а останалите 5 века – след нейното създаване.
Но какво е Фондация? Какво е психоистория? И защо този Хари Селдън изобщо си е направил труда да посвети живота си да създаде тази наука, да изгради този План? Нима не е могъл да си живурка на своята периферна планета Хеликон и да джътка из галактиката като известен математик, а после и първи министър на императора, а си е тровил живота да опази човечеството от варварските години, които неминуема следват след разпадане на всяка една империя?!
Не, не. Хари Селдън определено не е един от нас, които се движим по улиците, виждаме неуредиците, четем новините и си стоим по трапезите и се оплакваме как светът не върви на добре, как държавата е мноо` зле и как ни ограбват.
Хари Селдън обикаля, не се отчайва, намира съмишленици, създава екип, събира информация, анализира, с две думи създава психоисторическата наука, която по своята същност е социологическа наука, използваща математическия апарат, за статистически достоверно предвиждане на поведението на огромни маси от хора спрямо определени промени и събития в бъдещ план. Тя се основава на две аксиоми. Първата – за достоверни изводи, трябва да се обхванат огромен брой хора; а втората – тези хора да не знаят същността на тези изводи, иначе те няма да са достоверни.
Но Хари Селдън, колкото и да е умен, благороден и далновиден, пропуска едно много очевидно положение, което и води до гибелта на неговия План. То е толкова очевидно, че той даже не смята да го вземе под внимание. И пропуска огромна грешка. Уж. Защото никой освен Втората Фондация не знае за същността на този план. Все пак, той се пази в тайна – втората аксиома на психоисторията.
Но… Взех да се отклонявам.
Фондация… Тук има игра на думи, която на български не може точно да се възприеме. Foundation на английски означава, както фондация, така и база, основа, фундамент /да не кажа, че означава и фон дьо тен, но това няма касателство тук хахаха/. В този ред на мисли, Фондацията е фундаментът, върху който следва да се изгради Втората галактическа империя. Но Хари Селдън не е глупав. Той си връзва гащите, както се казва на български и създава и втора база, втори фундамент – Втората фондация.
Първата, още известна просто като Фондацията, създадена на една планета в периферията на Галактиката, обединява учени енциклопедисти, които трябва да опазят цялото познание и наука, известни до този момент на човешката цивилизация. Те са и активната част от Плана, дейната. Именно те следва да създадат Втората империя след 1000 години преход. Те са част А от Плана.
Що се отнася до Втората фондация, те са изцяло психоисторици – менталисти. Тяхната организация и местоположение са тайни, те са част Б. Когато Първата фондация зацикли, в действие влизат мощните умове от Втората фондация. Защото Хари Селдън и тук не си е правил илюзии, а е знаел, че винаги ще има някой човешки елемент, който той не би могъл да предвиди със своята наука. Така и става. Но с не малко усилия и жертви, Втората фондация, не без помощта на изконните човешки слабости, успява да опази Плана и Фондацията. До кога обаче?
Докато след 30 години, под натиска и на читатели, и на издатели, Азимов не решава да продължи трилогията с „Острието на Фондацията” и „Фондация и Земя”. /Едва след това написва предисторията в „Прелюдия за Фондацията” и „Битката за Фондацията”. Ако се вярва на втората му жена, автор на биографията му, Азимов просто е нямал идея как да продължи след „Фондация и Земя”/.
С последните две книги от поредицата, нещата тотално се преобръщат. Планът е поставен многократно под съмнения, обсъждан, разнищван и накрая отхвърлен в полза на една много по-комплексна идея. В полза на Галаксея – Галактиката като единен организъм, както всички клетки в нашето тяло имат своя памет и съществуване, те в своята цялост образуват единен организъм, а именно човешкия, който си има свое съзнание и своя памет, като всички отделни клетки се грижат за тази цялост и единство. С други думи, това е следващ етап в човешка еволюция изобщо, ако изхождаме от това, че животът е започнал като едноклетъчен организъм, еволюирал до Homo Sapiens. Де факто, Галаксея е краят на Homo Sapiens и началото на нов вид. Подобно бъдеще избира за Галактиката и човечеството един от главните герои от последните части – Голан Тривайз. Прави си избора интуитивно, но неубеден, тръгва да търси реални доказателства за този избор и така стига до Земята, която е силно радиоактивна, изоставена, забравена, но не и самотна. Там намира Потвърждението за своята правота и не само. Въпреки всичко, аз останах с впечатление, че Планът на Селдън не е изцяло отхвърлен и пратен в небитието. Всъщност, той продължава да се развива като план Б, докато Галаксея е една идея, една мечта много далеч в бъдещето, която я се осъществи, я не.
Още с идеята за извеждането на човечеството от Земята, с цел населяване на Галактиката в „Стоманените пещери”, през създаването на Галактическата империя в „Космически течения” и „Звезди като прах”, до неминуемото разпадане на същата империя Азимов представя основната си идея в цялата поредица, а именно необходимостта от постоянно гледане и вървене напред. Човечеството, в частност човекът, не бива да брои на едно място, а да се развива съобразно времето и пространството. Ако пещерният човек не беше напуснал пещерата си, не беше тръгнал да ловува, да сортира семена и да създава по-добри условия за своя живот, то никога нямаше да стигнем до тук. Не, че сега сме цъфнали и вързали, та направо да си умреш от кеф. Не. То и Азимов не представя така събитията. Неговата Галактическа империя също пропада. И не само. Даже Втората Фондация, която следва да е много над средното ментално ниво и дребни материалнисти, е разкъсвана от интриги, жажда за власт и евтини хитрувания.
Ако трябва да дадем пример от нашата реалност, нещо като милиони, ако не и милиарди години еволюция и накрая мечти за iPhone, цел на живота – BMW и лесни пари, а в по-глобален мащаб – за еднолична власт, всяване на тревога и най-вече всеобхватно надмощие… над всичко. Човешкото съзнание е ненаситно. Но до кога? Животът не е книга, за да дойде някой и да напише продължение и да каже „Аре, стига толкова алчност! Стига интрижки и хитруване, човечеството трябва да върни напред към по-добри и по-хуманни бъднини.”
За съжаление това става само в книгите и филмите. В реалния живот, след 100 години най-много хората да мечтаят за последния модел космически кораб на BMW.
Както казва Хари Селдън, може да предвидиш маса от хора как ще реагират на даден дразнител, но отделният индивид си остава непредсказуем, а както знаем, светът се управлява от индивиди.
И като заключение искам да посоча един израз на Айзък Азимов, често повтарян от неговия герой Салвор Хардин, първият кмет на Терминус, планетата на Фондацията. Та лафът е „Насилието е последното убежище на некомпетентния”.
