Време за четене: 5 минути
Преди два месеца през ум не ми минаваше, че ще стана такава почитателка на Айзък Азимов. Това е обяснимо, предвид факта, че винаги съм си падала по книги с философска и социална тематика.
Не мога да се сетя точно как попаднах на Азимов. Търсих си книга за четене и влязох да проверя какво има в knigolandia.info и ми се мярна “Фондацията”, съпроводена с доста положителни впечатления. Стана ми интересно. Реших да се поровя повече и мисля, че точно така се започна. Скоро разбрах, че всъщност, “Фондацията” е част от една доста обемна поредица, включваща общо 3 подпоредици:
1) Поредицата за Роботите – общо 4 романа и 1 сборник с разкази;
2) Поредицата за Империята – общо 3 романа;
и
3) Поредицата за Фондацията – 7 книги.
Нещата станаха още по-интересни, когато разбрах, че Азимов ги е писал в продължение на почти половин век и около три десетилетия прекъсване, през което време се е занимавал с писане на научна литература /самият Азимов е професор по биохимия/. Любопитно е също да се отбележи, че книгите далеч не са писани в тази поредица. Например, от общо 15-те части на поредицата, 10-тата е написана последна, а 8-ата – първа. Объркахте ли се? 🙂 Накратко, Азимов в началото нямал идея да ги обедини в една поредица. Затова е писал отделни книги, но после решил, че може да обедини всички в една голяма поредица и е написал предистория на някои, следистория на други и в крайна сметка, към предговора на “Прелюдия към Фондацията” сам е обяснил в каква поредица би следвало да се прочетат. Цитирам тук част от текста:
“…Във всеки случай ситуацията се задълбочи достатъчно, за да почувствам, че феновете може би ще се зарадват на нещо като пътеводител към поредиците, тъй като те не са писани в реда, в който навярно би следвало да се четат.
Четиринадесетте книги, всички до една публикувани в САЩ от „Дабълдей“, предлагат своего рода история на бъдещето, която може би не е съвсем свързана, тъй като в началото не си бях поставил за цел да постигна строга последователност. От гледна точка на логиката (а не според датата на излизане от печат) хронологичният ред на книгите е следният:
1. „Всичко за роботите“ (1982). Това е сборник от тридесет и два къси роботски разказа, публикувани между 1940 и 1976 година, който включва всички известни от по-раншния ми сборник „Аз, роботът“. От неговата поява насам съм написал само още един подобен разказ. Става дума за „Роботски сънища“, който засега не се е появявал в сборник на „Дабълдей“.
2. „Стоманените пещери“ (1954). Първият от моите романи за роботите.
3. „Голото слънце“ (1957). Вторият роман за роботите.
4. „Роботите от Зора“ (1983). Третият роботски роман.
5. „Роботи и Империя“ (1985). Четвъртият роботски роман.
6. „Космически течения“ (1952). Първият от моите имперски романи.
7. „Звезди като прах“ (1951). Вторият имперски роман.
8. „Камъчета в небето“ (1950). Третият имперски роман.
9. „Прелюдия за Фондацията“ (1988). Това е първият роман за Фондацията (при все че засега е последният написан).
10. „Фондацията“ (1951). Вторият роман за фондацията.
11. „Фондация и Империя“ (1952). Третият фондационен роман, изграден от два дълги разказа, издадени за пръв път през 1945 година.
12. „Втората Фондация“ (1953). Четвъртият фондационен роман.
13. „Острието на Фондацията“(1982). Петият фондационен роман.
14. „Фондация и Земя“ (1983). Шестият фондационен роман.
Дали ще добавя още томове към поредиците? Бих могъл. Има място за по една книга между 5 и 6 и между 9 и 10, както, разбира се, и между повечето от другите. А и спокойно мога да напиша нови томове след 14-ия — толкова, колкото си искам.”
Последната книга, която се явява десета в поредица /”Битката за Фондацията”/ е издадена 1993-а, след смъртта на Азимов.
Известно време се чудих дали да подхвана само поредицата за “Фондацията” или да започна от самото начало… Реших, че няма да е пълна картината, ако не започна от самото начало и започнах да търся книгите. Оказа се, че издателство “Бард” да издали първите 4 части в два тома, както и всички части на “Фондацията”, също в два тома. Обаче, не са издали последния роботски роман, както и романите за Империята. Обяснението им е, че няма търсене. Бих се обърнала към господата от “Бард”, нека направят ревизия на цените на книгите, може би това ще им даде обяснение защо няма търсене, едва ли е в липсата на интерес, имайки предвид колко е удобно всичко да е на едно място събрано, подредено. Ако бях купила книгите на “Бард”, непълната поредица за роботите и фондацията щеше да ми излезе около 130 лв., като отделно трябваше да намеря на старо другите части. Реших да купя всичките части на старо и ги намерих при няколко антикварни книжари, като единствено “Роботите и империята”, т.е. неиздадената част от “Бард” се оказа трудна задача, но в крайна сметка и нея я намерих.
Накратко за “Роботите”…
1) “Аз, Роботът” е сборник от разкази за позитронните роботи в самото начало на тяхното производство на Земята, като главна героиня в повечето от тях е робопсихоложката Сюзън Келвин. /Филмът със същото наименование няма почти нищо общо със сборника, взети са само отделни имена и мотиви/. Тук Азимов дефинира и Трите закона на роботиката, като едва в “Роботите и империята” дава определение на Нулевия закон, с които, де факто, е най-известен, наред с понятия като “роботика”, “психоистория”, “позитронен”.
2) “Стоманените пещери” е първият роман за детектива от Земята Илайджа Бейли, който е герой и в следващите 3 романа. Идеята на Азимов е била да покаже, че може да се комбинират успешно фантастичният и криминален жанр. Нещо повече, той самият е бил виден член на известното общество за Шерлок Холмс “Бейкър Стрийт Ирегюлърс”.
В романа действието се развива на Земята, където хората вече живеят в подземни градове, които пишат с главна буква Г и са развили крайна форма на страх от открити пространства. Детектив Илайджа Бейли разследва убийството на един космолит, т.е. човек от един от 50-те Външни свята, които са заселени преди много години от земни жители, но до такава степен са се променили, че не искат да се сещат за земния си произход. Те живеят в стерилна среда, до 400 годишна възраст и обществото им е изградено на базата на роботите. По време на разследването, основен помощник на Бейли е хуманоидният робот Данил Оливо.
След всички събития около разследването, Бейли се убеждава, че хората отново трябва да тръгнат към Космоса и да откриват нови обитаеми планети. Нещо повече – от това зависи развитието и еволюцията на човечеството, включващо, както хората на Земята, така и всички космолити от 50-те Външни свята, които нямат никакво желание да излязат от комфортната си зона и да рискуват дългия си живот.
3) “Голото Слънце” е вторият роман за Илайджа Бейли. След успешното разкриване на убийството от първата книга, Бейли печели симпатиите на космолитите. И когато се извършва първата в историята й убийство на най-младата /но и най-странна/ планета от 50-те Външни свята, наречена Солария, Бейли е извикан отново да разследва престъплението. Робот Данил Оливо отново е с него.
4) “Роботите на Зората” е третият роман за Илайджа Бейли. В него действието се развива в водещата сред всички планети – Аврора. Тя е първата населена от хора преди векове и най-развитата от всички. Това е и домът на Робот Данил Оливо, както и на почти всички космолити, с които Бейли се познава от предишните случаи. Макар всички трудности, той разкрива истината и по този начин успява да получи съдействие от правителството на Аврора за идеите му за изпращане на земляни в Космоса с цел търсене на нови обитаеми планети.
5) “Роботите и империята” първа и втора част – действието се развива около 200 години след тези от предната част. Илайджа Бейли отдавна го няма, но Робот Данил Оливо, Робот Жискар Ревентлов и героинята от “Голото Слънце” и “Роботите на Зората”, соларианката Гладиа са все още живи и действащи. Мечтата на Бейли е реалност. Хората са излязли от стоманените си пещери, започнали са експанзия на галактиката и облагородяване на нови и нови планети. Но това не се харесва на космолитите, чиято роля на водещи бавно отслабва и някои от тях са готови на всичко в името на това да си върнат позициите и да отмъстят на Земята.
В последните две книги, Азимов загатва и за науката “психоистория”, която е водеща тема в поредицата за “Фондацията”, доколкото прочетох. Все пак още имам да прочета трите части на имперските романи. Едва след това идва ред на т. нар. грандиозна “Фондация”.
Броячът на думите ми казва, че са станали 1342, което ме навява на мисълта, че трябва да приключа този пост, преди да съм станала досадна в многословието си. В заключение ще кажа само това, че Айзък Азимов е един изключителен автор, който без да изпада в лирични отклонения или обширни описания в стил Жул Верн или Майн Рид, както и в сложни технически описания, разказва едни увлекателни истории, които те изумяват със задълбочеността си във всички аспекти на научното и социалното.