Време за четене: < 1 минута
Тази година етапът до Варна, т.е. последната спирка, на регатата Black Sea Tall Ships беше началото на октомври. Разбира се, през деня имаше голяма посещаемост, гъмжеше от хора, затова за снимки трябваше да се отиде рано сутрин. А именно тук е пресечната точка на фотографията и гледането на малко дете – и за двете трябва да се става рано, рано:)
Този път даже изпреварих детето по събуждане, смъкнах си колелото от куките, изчистих го от праха и мръсотията, които се бяха събрали, определено, не поради много каране хахаах. След напомпване на гумите вече бях готова да си припомня някои моменти от предмайчинския си период. Улиците си бяха супер празни неделя сутрин, карането по пътя беше кеф. Надявах се да е така и на Морска гара. Да, нямаше много хора, но имаше достатъчно… фотографи. Мъглата, от своя страна, колкото и да е фотогенична, ми напълни дробовете с влага за 2 месеца напред.
До час вече бях тръгнала от там, то и взе да става все “по-тясно” и си продължих по крайбрежната алея към завоя на Почивка. И, колкото и нескромно да прозвучи, ще се похваля, че след толкова време зарязване на колоезденето, успях да изкача въпросния завой с предавки 2 на 4 /хората от Варна са наясно за какво става въпрос, за останалите има гугъл:) ). Е, да – на два пъти бях на косъм да се откажа, но трябваше да си докажа, че мога и за моя голяма изненада успях, макар след това цялото ми тяло да беше се превърнало в едно голямо дишане:)
Ето ги и част от снимките, които съм направила:
