Време за четене: < 1 минута
Благодаря на всички, които се сетиха. А тези, които не са се сетили… е, те могат да правят каквото си пожелаят.
Ако трябва да обобщя тези 30 години, кои от тях съзнателни, кои – не, може би най-точно би ги описало едно изказване на Луи Пастьор:
“Какво има над звездите? Небе. Над него? Ново, друго небе. Ако речем време, пространство, величини без измерения, стига ли? Това не задоволява. Когато тази мисъл завладее човека, то не му остава нищо друго, освен да падне на колене в безмълвие пред Създателя на всичко.” — Из речта на Луи Пастьор произнесена на 27.04.1862 г., когато го приемат за член на Френската академия на науките.
В каква връзка ли? Ами връзката иде от изконни проблеми като начало, край, първопричина, безкрайност, вечност…
30 години са си почти 1/2 от стандартен човешки живот. И като си стигнал до половината на пътя, се замисляш – къде е краят, има ли начало, има ли край? Ако в природата нищо не се губи, а се превръща от един вид в друг, тогава какво става с нас, с нашите съзнания, нашите чувства, мисли,…, душа?! Та в тази връзка горният цитат от Луи Пастьор.
Снимка: Св. Иванов