Може би от всички видове фотография, за мен най-забавната е дългата експонация. Размиването на материята, обединяването на частиците, единението на разделенията… всичко това изглежда направо магическо като краен резултат.
Човешкото око не е способно да ни предостави подобни гледки, за сметка на това човешкият гений е измислил фотоапарата, статива и правилата за нещо по-различно от класическото възприятие за света.
Дългата експонация иска подходящо време, условия, екипировка, търпение и много… опити:)
Също като всяко едно по-продължително нещо в живота ни.
п.с. Благодаря на Властелина на Сянката за вдъхновението и компанията за снимките по-долу.
… или както още се нарича Икантълъка, е едно от любимите ми места на Българското Черноморие. Било то със своята “сгушеност”, било то с приятната ненатруфена архитектура /като изключим 2-3 незавършени сгради, които искрено се надявам да намерят своя краен вид под една или друга форма/, винаги е изключително приятно да прекарам няколко часа там. Особено на залез. Място, където да събереш мислите си или пък да ги разсееш – според нуждата. Ако добавим и приятна музика, хубава книга, любими хора до теб – какво друго му трябва на човек?
…от къде ли не… Не знам какво да ви напиша тук, животът е доста динамичен, не мога да го настигна и в тази неделна нощ ентусиазмът ми успя да включи компютъра и да напише два реда, разгледа 50 снимки и послуша няколко песни… Иначе, лято е, има къде-къде по-забавни и полезни неща наоколо… Но, ей така, от суета ще кача няколко снимки и тук:)
Или както е известна още като Иканталъка, се намира между Балчик и Каварна, близо до Тузлата и село Топола. Макар няколкото незавършени и изоставени сгради, местността е красива и спокойна и е от малкото места след Албена на север до Дуранкулак, където има пясък и плаж:)
