Време за четене: 3 минути
Мальовица, според легендата, носи името на Мальо войвода, който бил прострелян и издъхнал на Меча поляна. Погребали го там, а върха над поляната нарекли Мальовица.
Не, че има значение, ама хубаво е когато човек знае произхода на нещата – като например произхода на човечеството, вселената и в частност етимологията на разни думи и названия:)
До почивната база “Мальовица” в местност Меча поляна се стига с автомобил и има долу-горе сносен път. Възможностите за нощувка са две – или в т. нар. ЦПШ, или в хотел, например хотел “Мальовица” (и разни други хотелчета). Нощувка в двойна стая в този хотел струва 18 лева на човек, а в единична стая – 20 лв. на човек през август (зимата сигурно са почти двойни).
Въпреки, че ви препоръчвам хотела, аз спах в това нещо, наречено ЦПШ, понеже бяха направени резервации за цялата група. Нощувката е 15 лева на човек в стая за четирима, като топла вода има, когато ви я пуснат. Аз така и не я сварих и се къпах със студена…
Извод: Внимавайте много с какви хора пътувате на такива места. Ако имате възможност пътувайте с много близки и познати, чиито реакции може да предвидите, иначе рискувате да станете буквално хора за три лева…
Препоръчвам максимум 4-ма, като идеалният вариант е да сте две двойки… Важно е мъжете в групата да ценят и разбират нуждата от хигиена и чистота… Най-вече значението на тези неща за една жена…
От местност Меча поляна тръгва маркирана пътека (около 2 км) към хижа Мальовица, чието състояние (на хижата) просто не желая да коментирам.
След като оставихме раниците в хижата – аз с доста притеснения, понеже съм Тома Неверни, що се касае до някое човешко същество, потеглихме към Страшното езеро. По карти го дават 2 часа и половина, но е хубаво да си предвидите три часа и половина в едната посока, понеже на отиване към езерото пътят е доста стръмен, а на слизане – има доста спускане, което с тези чакъли и камъни трябва да стане доста внимателно, за да се избегнат травми и наранявания.
По пътя имаше много боровинки и малини. Толкова много, че аз лично загубих поне половин час в бране и ядене на боровинки:)
Разбира се, тука е мястото да отбележа, че трябва да имате хубави обувки, със стабилна подметка. Това улеснява доста нещата, а и не се измъчвате и изморявате излишно.
Втория ден нощувахме в хижа Мальовица. Има баня – 2 лева на човек. Мога с чиста съвест и ръка на сърцето да заявя, че се изморих повече докато отида до банята и се изкъпя – с оглед на това да не докосвам никакви плочки, никакви брави, нищо…, отколкото да катеря в продължение на три часа до Страшното езеро…
Не, че съм глезла, ама като видите такова нещо, давате мило и драго да киснете 5 часа в някое джакузи и после някой/я як/а масажист/ка да ви масажира:) Не дай си Боже да вляза пак в тази баня… А хижа Мальовица може да е по-добро и спретнато място. Има си ток, вода, бойлери… Но няма желание…
За яденето…
Няма особен избор, което е логично. Боб, леща и май пилешка супа имаше… Препоръчвам да си носите ваша си храна – хем знаете какво е, хем сте сигурни:)
Още нещо – инвестирайте в хубав спален чувал. Без него, сигурно цяла нощ щях да кисна с кучетата на пейките пред хижата…
И в заключение:
Въпреки всичко – струва си да се видят красотите на Рила… Т. нар. “многоводна планина”, с над 200 езера и даваща началото на едни от най-пълноводните реки в България – Марица, Искър и Места… А най-прекрасното усещане е да застанете на ръба на някоя скала и да гледате безкрайната шир пред вас и земята “под краката” ви… Ето затова си струва за минете през “изпитанията” на българските хижи… Може би те са затова там – за да оцените красотата на чистата, девствена природа, на фона на сътвореното от човека…
Silvia Marinova September 3, 2012
Много се радвам да видя твои снимки от Рила … Мальовица ми е толкова любима местност, че просто нямам думи … Страшното езеро ми е мечтан преход от много години! Хората, с които тръгва човек в планината ВИНАГИ са много важни!!! Следващият път ти препоръчвам хотел Дивите петли или някоя къщичка в Говедарци и преход през Йончево езеро до Страшното такова. 😉
admin September 3, 2012 — Post Author
Силвия, лошото е, че в случая едва ли не нямах избор:)
Нали знаеш – поставят те пред свършен факт и ти имаш общо взето два варианта – или да се съгласиш с общото мнение, или да вдигнеш скандал и “да се отцепиш от колектива”, каквото и да означава това, щом всичките си сметки плащаш ти, а не Иван или Драган, които виждаш за първи или втори път…
Говедарци ми е много любимо място и преди 2 години съм отсядала там в мн приятно семейно хотелче, но компанията беше друга – доста по-съвременна и някак си освободена от меркантилните и дребнави порядки…
Silvia Marinova September 3, 2012
Обикновено съм била все приятно изненадана, когато съм се доверявала на други за избор на ново място за отсядане, но аз нямам и особено високи критерии освен течаща вода и добро настроение не ми трябва друго, така че не съм ама никак миродавно мнение по въпроса. Напасването на характерите, обаче, съм установила е изключително важен момент в планината. Затова подбирам хората, с които ходя доста сериозно.Пожелавам повече положителни емоции следващия път, защото за Рила те са задължителни и то по много. 😉
admin September 4, 2012 — Post Author
Силвия, здравей, отново:)
От написаното от теб отново се убеждавам, че е важно, ама много важно с каква компания пътува човек…
Но държа да уточня, че положителните емоции не са липсвали:)))
Пред тази прекрасна природа, няма как човек да е нацупен и с лоши мисли:)
Просто вечерите можеха да са по-приятни и готини, ако имаше единомислие и емпатия – поне мъничко:)
Но, факт е, че си изкарах много яко – на планината… На хижите си беше мизерийка 🙂
Евгени September 5, 2012
Това, че сапуна е враг на туриста е един от основополагащите принципи в планинарството, обаче и на мен ми е много чудно защо този принцип така стриктно се спазва и във водоснабдени и електрифицирани хижи/хотели, до които може да се стигне дори по хубав път. Търгашите постепенно завладяват и планината, жалко но факт. По тази причина преди четири години като се мотах по тоя район предпочетох да спя в заслон Страшното езеро, колкото и мизерно да е там. Това, което ми е останало от тогава в главата обаче не е нощувката, а убийствения залез на фона на Мальовишкото било и Прекоречките езера (ония от снимката дето не ги знаеш как се казват), както и обиколката на Купените (назъбените скали от другата страна на Страшното езеро), за която ми остана време, благодарение на това, че не тръгнах към х.Мальовица. Еми няма пълно щастие – ако иска да му се случи нещо хубаво човек трябва да преживее и някоя друга гъсеница (или как го беше казал оня класик … забравих му името 😉 ).
admin September 6, 2012 — Post Author
Там където сапунът е враг, хепатитът и подобмите му са приятели…
Не смятам, че съм глезла, но не понасям и мръсотията. Още повече, когато може да се избегне…
Мизерията не е в хижите, а в хората, които НЕ ги поддържат… Както се изрази хижаря на х. Скакавица “Оф, тези туристи – искат баня, искат втори чаршаф… Направо ме е гнус от тях!!!”
Това е положението – гнусни сме, щото искаме да се сме чисти…