Честит рожден ден на Моя “лунен човек”:)
Хубавото на дъждовното и облачното време е, че след това светлината е най-хубава. А ако е залез или изгрев, не можеш да се сдържаш да не направиш една снимка поне. Залезът над Св. Св. Константин и Елена на 29 юни 2018 г. беше така:
Също бих могла да поставя заглавие и “В търсене на Морковената торта”, но някак си повече обяснения трябва да напиша, затова горното заглавие:)
Тези дни някъде прочетох, че тъжните хора харесвали залезите. Мога само да се изсмея на подобно твърдение. Както и на твърдението, че щастието обичало тишината. Не, просто ограничеността и завистта ходят по хората, не по природата и инфраструктурата.
Иначе, ето няколко залезни снимки… На мен преди всичко ми бяха експресни, защото буквално бягах, за да хвана залязващото светило и да усетя момента, който преди всичко беше изпълващ и романтичен, отколкото тъжен и тих…
Изгревите и залезите са най-красиви есента. Поне такива са моите скромни наблюдения.
Залезът на 21-ви октомври /Ден на Кърджали, между другото/ във Варна изглеждаше така:
… или както още се нарича Икантълъка, е едно от любимите ми места на Българското Черноморие. Било то със своята “сгушеност”, било то с приятната ненатруфена архитектура /като изключим 2-3 незавършени сгради, които искрено се надявам да намерят своя краен вид под една или друга форма/, винаги е изключително приятно да прекарам няколко часа там. Особено на залез. Място, където да събереш мислите си или пък да ги разсееш – според нуждата. Ако добавим и приятна музика, хубава книга, любими хора до теб – какво друго му трябва на човек?
ОБОЖАВАМ ВАРНА!
И… НЕ, НЕ МИ ПЛАЩАТ, ЗА ДА ГО ПИША ТОВА! ХАХАХАХА
БЕЗПЛАТНО СИ Я ОБОЖАВАМ:)
follow: RSS