Време за четене: 2 минути
Влюбена съм. Безумно и безусловно съм влюбена в Уди Алън:)
Онзи ден гледах този пореден уникален филм на моя голям идол и регенератор на настроенията ми Алън Стюарт Кьонигсберг, известен сред хората като Уди Алън (Woody Allen). Кой е той, коя зодия е и с кого живее, може и сами да си потърсите, ако не знаете. Аз ще ви разкажа за една друга особеност на книгите, сценариите и филмите му, т.е. творчеството му.
Всеки човек има идоли и съответно ги обожествява, но вижте, при мен е друго:) Уди Алън е велик и е такъв не защото аз го харесвам, а защото умее по неповторим начин да внуши идеите и вижданията си за света и личността, като не ви кара да се затормозявате или блъскате главите аджаба този пич прав ли е или не. Няма нужда от подобни психоексперименти, понеже след първото “докосване” до нещата, които прави, вие сте убедени, че е прав. Безапелационно. Убедени сте.
Друга е истината, че негови творби не са за масовката. Има особено чувство за хумор и начин на изразяване на този хумор. Вижте последните му филми; прочетете книгите му (на български без това не са много издадените такива).
Ами лафовете му? Кои лафове? Нима не ги знаете?:)
Например:
1. “Богатството е за предпочитане пред бедността, но само по финансови причини.”
2. “Не стига, че няма Господ, но опитайте да намерите водопроводчик през уикенда.”
3. “Накратко за оралната контрацепция. Поканих едно момиче да легне с мен и тя каза ‘не’.”
и т.н., и т.н. 🙂
Хвърлете едно око на “Ако импресионистите бяха зъболекари” и “Пълна анархия”… Няма такова описание на елементарните неща и не-чак-толкова елементарните:)
Всъщност, пак се отплеснах. Щях да ви разкажа за последния му филм “Midnight in Paris”, който на българските преводачи го превеждат като “Полунощ в Париж” и са си напълно прави в този си превод, което рядко се случва. (Вижте, например превода на заглавието на последния филм с участието на Джопи Деп – “The Rum Diary”… “Дневникът на едно пиянде”… Ноу камент, просто…)
Филмът е прекрасен. Не, не защото е изпъстрен с кадри тип “пощенски картички” от Париж. Тц.
Той е прекрасен, защото във всяка една минута от него се усеща присъствието на гениалния ум и хумор на твореца му. Е, ако си падате по Аштън Къчър и “Здрач”, естествено гледните точки се променят.
Ще си остана със скромното си препоръчение “Гледайте го.”, но вижте… това е страст. Страст към постиженията на един велик ум, който вижда неща, които другите не само, че не забелязват, но даже не осъзнават.
p.s. Филм на Уди Алън (“Ани Хол”) е спечелил 4 Оскара през 1978-а, но той не отишъл на церемонията по раздаването им, понеже по традиция почти всеки понеделник от 1971-а година свирил на кларинет в любимия си клуб в Ню Йорк:)
Това е то. Приятно гледане:)