Време за четене: 2 минути
Сядам да пиша прясно, прясно изгледала последния излязъл по кината филм на моята любов Уди Алън – „Blue Jasmin” или както го превеждат в България – „Син Жасмин” (заигравката започва още със заглавието – Blue, като “син” и „тъжен” и Жасмин от персийски „дар от Бога”). Иначе сядам да пиша, защото съм забравила да пусна бойлера сутринта и сега ще трябва да чакам водата да се стопли.
Слава Богу, опасенията ми, че няма да се съберат достатъчно на брой зрители, за да пуснат филма, се оказаха безпочвени. Какво? Така де – все пак във филма не участва Арнолд Шварценегер и никой не спасява света от нашествието на извънземните. Всъщност във филма никой никого не спасява, даже и себе си. През цялото време в главата ми се въртяха думите „Това, което човек сам може да си причини, никой не може да му го причини.”, както и „Има от лошо, по-лошо.”. Нямам намерение да ви разказвам сюжета на филма, който има желание ще отиде да го гледа или по-скоро ще го тегли от някъде, за да не се прекара случайно да даде 6-8 лв. за „такъв филм”.
Темата на филма е ясна – пълната деградация на личността в лицето на една съвременна жена, която не блести с кой знае какъв интелект, но за сметка на това е имала „късмет” с парите – с чуждите пари. Уди Алън умело поставя тезата, развива проблема, представя го през различни гледни точки, „дава шанс” на проблема да се реши, но не захаросва прекрасния си сценарий, не се впуска в романтични подробности.
Отдава почит (отново) на една от любимите си професии – тази на стоматолозите и пак ги иронизира. Не мога да разбера само защо са му толкова „любими” в скечовете, книгите, сценариите? Иначе, да, прозрението му, че голяма част от зъболекарите имат творчески дарби си е вярно. Много от тях са добри художници, склуптори, фотографи и най-вече ценители на артистичните неща.
Ок, смях се доста на лафчетата, които бяха до болка познатите лафчета, които сте чували от хора, чието емоционално развитие и градация на обноските са спрели някъде в пубертета. Въпреки това, не мога да кажа, че това е комедия. Това си е чиста трагикомедия – както се смееш, изведнъж ти се секва смехът и чак ти не можеш да повярваш, че всъщност си се смял точно на това! Уди Алън си е майстор на тези изпипани отвсякъде обрати.
Казват, че филмът вероятно ще донесе на Кейт Бланшет Оскар. На Уди Алън едва ли му пука за това, но според мен не вероятно, а почти със сигурност Кейт Бланшет ще получи Оскар, защото наистина представя героинята си блестящо, перфектно.
Лично за себе си направих следния извод от филма:
Ако има нещо по-лошо от това да нямаш е това, да имаш много и да го загубиш от раз. А ако има нещо по-лошо от това да имаш много и да го загубиш от раз е да го загубиш заради лично твоя грешка, изразяваща се в мимолетна загуба на самообладание.
И нали блогът ми е за снимки и пътувания, ето ви една снимка от моя роден край – кърджалийско. Мястото, където река Върбица се влива в река Арда, а в далечината между смесицата от облаци и мъгла се вижда хълма, на който е крепостта Моняк.
П. С. Обмислям да превърна блога си в просто блог, без да го ограничавам в разни рамки, но ще помисля още малко. Не съм сигурна на колко хора им се четат промените в Закона за ДДС и ЗКПО през 20ХХ г.
