Време за четене: < 1 минута
Онзи ден реших да извадя фотоапарата от дълбините, където съм го “захвърлила” и, в интерес на истината, забравила. Имайки предвид, че последната снимка, която съм направила с него е била тази от 20 юли 2014-а
Реших, че е крайно време да направя и аз няколко снимки на детето, преди да е тръгнало на училище. Искам да ви кажа, че снимането с фотоапарат не е като карането на колело – забравя се. Чудих се от къде се сменяше блендата. После реших да снимам на 1.7 бленда, ама се оказа, че съм голям ентусиаст. Детето се хили, прави физиономия, аз не мога да направя една снимка с фокус на очите. Я ръката е на фокус, я нослето, я някаква играчка наоколо. Доядя ме като видях после снимките – такива хубави моменти съм изтървала. Буквално. Ето:
Фокусът – на лигавника! Не, че лигавникът не е важен – особено като пускаме шампионска лига, ама точно тук можеше и да не е на фокус.
Ще пробвам пак, ама то да уловиш мига и момента, когато на госпожицата й кефне да прави физиономии не е лесно. Нон-стоп фотоапарата ми е под ръка, но докато наглася настройките, тя вече гледа учудено-любопитна какво е аджаба, това което държи мама?! А мама си даде сметка, колко много шум вдига затвора на апарата! Детето постоянно се стряска, ако го снимам докато спи или дремуца.
