Време за четене: 2 минути
Има места и моменти, когато не ти се снима. Всъщност, не ти е до снимки.
Това, което виждаш е толкова красиво, впечатляващо и… достатъчно, че нямаш сили да извадиш апарата и/или да настроиш стативи и филтри, за да запечаташ това, което виждат очите ти и усеща духът ти.
Рових за няколко такива снимки и моменти. Знам, че звучи супер мързелско и оправдаващо се, но наистина никак не ми беше до снимки, та… за това снимките са малко на брой:)
Първите снимки са от един залез във Варна, на Морска гара. Ок, много от варненците ще си кажат, че е поредният залез. Въпрос на гледна точка, бих казала. Пък нали гледната точка зависела от мястото на седене… Знае ли човек?:) Не знае:)
След това идат снимки от Сандански. Бях за първи път там. Доста по-хубаво е от Петрич, примерно. Времето беше хубаво, а на мен ми беше седящо и взиращо се. Едно такова мълчаливо, тихо, спокойно… Това може да се постигне в Сандански. Предразполага:) Хубаво градче, с минерални извори, които били целебни за белодробни болести:)
Следват снимки от хижа Вихрен – връх Тодорка и най-старото известно иглолистно дърво в България – Байкушевата мура. Обичам много вафли “Мура”, особено от онези с бялата опаковка (с двойно повече шоколад:) ), но не знаех, че именно една мура е най-старото иглолистно дърво в България. Според това, което прочетох на таблото пред дървото, възрастта е измерена с някаква апаратура от ботаници на цар Фердинанд, които тръгнали по негова поръчка да изучават горите в Пирин и се натъкнали на това дърво, установили възрастта му, която е над 1300 години:)
Последните две снимки са от едно време любимото ми място – Банско. Сега е ужас пълен. Не можах да го позная. То няма и как де, всичко е променено в лош, много лош аспект. Нищо, това вече е присъщо и някакси тривиално за българското съвремие и манталитет. Бизнес. Това е. Изборът е ваш.
