Ден трети в Рила
Вижте, определено нямам никакво желание да потретвам без това широкоизвестната мизерия на хижите в Рила. Но… имам мнение по въпроса и държа да го изкажа…
Малко за въпросния трети ден…
Понеже спокойният сън беше мираж, събудих се преди Слънцето, преди алармата и преди котките. Въртях се, въртях се в спалния чувал, докато не се усуках съвсем и реших да стана и да подишам малко сутрешен планински въздух. Изгревът на планината, логично е малко по-късно от на морето. Според мен поради надморската височина:))))))
След като се измъчих лично с измиване на зъбите си с минус 30-градусова вода (не водка), взех статива и се пошматках около хижа Ив. Вазов. Не мога да не призная, че външно са я постегнали. Даже нови тоалетни са направили, но са забравили сапуна някъде… Може и мулето да го е изяло, докато го носело. То не е малко път; и то е живо същество, огладнява…
Та, снимах 5-6 снимки по изгрев, тук ще ви покажа някои от тях. Всички останали снимки са от прехода през същия ден – от хижа Иван Вазов до хижа Скакавица. Прекрасен маршрут! Имате възможност да видите Седемте рилски езера от една по-различна гледна точка, която определено си струва. Без това маршрутът е доста лек, в сравнение с този от Мальовица до Иван Вазов…
За Езерата…
Пълна анархия и лудница и все такива от този род… Аурата на Рила явно се е разпространила доста и народът се е стекъл на талази да я зърне лично. А може би да хапваш тройка кебапчета, които дълго си ги мъкнал по лифта, гледайки езерата е доста романтично?… Кой знае?
След едно дълго спускане надолу, минавайки покрай Сълзата, Окото и Бъбрека пътят отбива наляво към хижа Скакавица. До нея се стига по един доста приятен път през борова гора… Нещо, което определено липсва на по-високите надморски височини:)
За хижа Скакавица какво да кажа? Пълна безотговорност и безхаберие!… Няма такова отношение от хижар към туристи! Не стига, че хижата е на 40 минути пеша от място, до където стигат МПС-та, банята е мега екстра! След като водих дълги дебати, че банята е необходимост за един човек; че това е основно хигиенно средство, че вече миришем доста странно и сме на път да се намразим, ако се приберем до Варна в една и съща кола 3-ма, 4-ма - всеки със своя си природен аромат…
Няма братче, няма баня, това е положението! Освен това хижарят, цитирам “Няма дърва, за да запаля котела. А и след два дена си тръгвам.”. Нужно ли е да коментирам това изказване?!
Както и да е, примирих се с положението, то все едно имах избор де… С вярата, че вече съм само на часове от банята, сутринта на следващия ден се събудих с обзела цялата хижа миризма на пържени филии.
Отидох до т. нар. столова да питам какво има за закуска. Отговорът беше “Хляб, сирене, малко сладко, чай.”
Погледнах жената недоверчиво и я попитах “А защо цялата хижа мирише на пържени филии?!”
“Защото чакаме група от Езерата, за тях са приготвени. След 20 минути трябва да дойдат.”
Аз пак упорито продължих да разпитвам “А защо пържени филии няма за хората, които са пренощували тука, при вас и на които им предстои преход днес?” Отговорът ме потресе и просто се отказах повече да говоря по въпроса “Защото ни свършиха яйцата…”.
Не, че съм фенка на пържените филии. Не, никак даже. Не помня кога за последно съм яла такива вкъщи – може би преди 10 години… Нямам идея. Още повече – имам алергия към яйца… Но някак си ми стана супер тъпо от тази дискриминация и несправедливо отношение. Като типичен представител на зодията си (Везни), поставен в ситуация на несправедливост – просто кипнах. Не, че имаше полза…
Какво да ви кажа, хапнах две вафлички с чайче и потеглих към хижа Вада.
Искам да ви покажа няколко снимки – от изгрев на хижа Иван Вазон (когато за първи и последен път използвах статива през всичките дни, през които бях на Рила; следователно – следващия път ще пази къщата) до залез на хижа Скакавица, който залез го пропуснах покрай снимането на невероятния интериор на хижата:)