Sedrie’s Photo & Travel Blog

2020

Честито поредно завъртане на 360 градуса на Земята около Слънцето:)

Надявам се повечето от тези градуси да са били изпълнени с хубави изживявания, ако ли не – с полезни уроци. При всички положения, всеки един от нас има 360 градуса повече опит в пътешествието, наречено “живот” и както знаем, това е нещо, което няма цена и е лично ваш капитал. Насладете му се.

Ако трябва да направя опит за някаква лична равносметка, за мен това беше година на изкачване по стълбицата на “осъзнатостта”. Опознах нови за мен неща, други – оставих да отлежават, посетих нови за мен места, запознах се с нови хора, загърбих други. Всичко това беше съвсем осъзнато, обмислено, планирано и в резултат на това се получиха едни пълноценни и пълни с емоции и спомени 360 градуса от моето пътешествие около Слънцето. Независимо какво съм отразила навън, през цялото време съм се опитвала да дам най-доброто от себе си, да живея на предела на енергийните си възможности, да давам максимума според ситуацията.

Съветът, който мога да ви дам, ако имате нужда от него е: Никога, ама никога не позволявайте на никого и никакво обстоятелство да засенчи или да пренебрегне вашата същност, вашата индувидуалност. Това не е егоизъм, не е себичен акт на самоизтъкване. Не!

Аз не казвам да нападате или тъпчете другите. Напротив, казвам да уважавате собствените си принципи, идеали и стремежи точно толкова, колкото и чуждите. И, ако някой не го прави спрямо вас, да му напомните, че сте “тук и сега” и също пътешествате около едно и също Слънце. Човек трябва да има достойнство. Повярвайте ми, всеки един от вас може утре сутринта да стане, да излезе навън, с гордо изправен гръб, да изпъчи гърди, да освободи плещите си от напрежението, да вдиша дълбоко хладния януарски въздух и да се опита да даде най-доброто от себе си и вечерта да се прибере удовлетворен, че не е предал себе си и свършил всичко, което зависи от него. Бъдете честни, преди всичко, със себе си. Няма смисъл да страдате заради илюзии и безсмислени деяния. Работете над себе си, развивайте се, усъвършенствайте се, пробвайте нови неща. Всичко това е толкова забавно и прави живота толкова интересен…

Ето и малко снимки от Трявна навръх 2020-та година. Още един път се убедих, че фотографията е самотно изживяване и наистина искам да си остане моето “несериозно занимание”, което ми доставя такова удоволствие именно защото не го взимам толкова навътре.

На снимките по-долу ще видите последния залез на 2019-а година и първия за 2020-а. И двата бяха изпълващи сетивата. Пожелавам си все такива през цялата година.

 

Add a comment




Залез над Дуранкулашкото езеро

Също бих могла да поставя заглавие и “В търсене на Морковената торта”, но някак си повече обяснения трябва да напиша, затова горното заглавие:)

Тези дни някъде прочетох, че тъжните хора харесвали залезите. Мога само да се изсмея на подобно твърдение. Както и на твърдението, че щастието обичало тишината. Не, просто ограничеността и завистта ходят по хората, не по природата и инфраструктурата.

Иначе, ето няколко залезни снимки… На мен преди всичко ми бяха експресни, защото буквално бягах, за да хвана залязващото светило и да усетя момента, който преди всичко беше изпълващ и романтичен, отколкото тъжен и тих…

Add a comment




Мъгла, дъжд, бурно море

Все неща, които намаляват видимостта:)

Забравила съм да изчистя сензорите, затова не съм снимала много, но пък за сметка на това, малкото снимки, които направих на 15 км от Румъния, са осеяни с “извънземни” прашинки, които увеличени от лещите изглеждат като летящи чинии.

Снимките с тръстиките са от Дуранкулашкото езеро, до село Дуранкулак, Шабленско, а снимките с кея – от Шабленския фар – все места, които е хубаво да посетите, преди да са се събудили комарите:)

dsc00024 dsc00017 dsc00009 dsc00004_0

Add a comment




Flashback

Датата е била 06/03/2010 (ако може да се вярва на екзифа) и Седрие още не е знаела, че има разлика между RAW и JPG, но това го установих тази вечер, докато търсих една снимка по CD-тата и нещо се разсеях и така и не намерих онази снимка, но пък “понамазах” една друга от “зората” на фотографските ми търсения (колко модерен стана този израз последно време, чак ми е неудобно да го използвам вече)…

Ако пък на някой му пука от къде е снимката – село Писанец, Русенско. Не знам дали къщурката е още там, нямам идея и защо е във водата. Мога само да гадая, че всъщност не тя е била във водата, водата е придошла, но това си е предположение от моя страна. Въпреки това, доколкото се сещам, имаше някакво съоръжение, посредством, което се стигаше до къщата.

Както и да е, остава и от ВиК инженерство да разбирам…

Ето я и въпросната снимка:

dsc02453_0

п.с. Значи, тези ъпдейти са голям дразнител. Преди дни ми ъпдейтнаха wordpress-a  на 3.7 и сега ми излиза съобщение “Излезе WordPress 3.8! Обновете инсталацията си.”. Не! Няма! Човек тъкмо свикне с едното, измисляте друго.

 

Add a comment




Dark Swans

… и някакъв черен изтърсак… и чайки (гларуси), разбира се… Къде без тях:)

Add a comment






Copyright © 2010 - 2021 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.