Октомври е моят месец и реших да дам малко почивка на колелото. След изкачването на вр. Ботев и подобрение на шосейния ми рекорд за изминати км /115 км за 5 ч. и нещо/ това лято, успях да отделя малко време и за фотоапарата. Не толкова, колкото ми се иска, но И това е нещо! Обмислям да поствам поне по една публикация на месец, сборна някаква, че това дълго отсъствие на нищо не прилича, твърде несериозно за мен:)))
Всички, които ме познават малко или много, знаят какво означава за мен да съм била на нос Емине. Останалите може да гледат снимките и просто да се опитат да усетят това, което аз съм усещала в този момент. За целта вижте последната снимка. Това беше снимка, направена в един бегъл миг, в който просто се обърнах да погледна за още едит път фара, ей така за “довиждане”. И в този миг нещо светна:)
Нос Емине беше последното място, което не бях посещавала от Българското Черноморие. Беше.
Изгревите и залезите са най-красиви есента. Поне такива са моите скромни наблюдения.
Залезът на 21-ви октомври /Ден на Кърджали, между другото/ във Варна изглеждаше така:
Романтичната ми душа не би могла да се насити на красиви изгреви и залези. А представете си да имахме 2 Слънца, подобно на някои бисоларни системи някъде в необятното пространство…
Днес, нашият източник на светлина, топлина и живот, ни каза по следния начин “Лека нощ” /поне във Варна:)/
Добре, че листата на дърветата започнаха да пожълтяват, че да създадат поне психологическото усещане за есен, защото тази година минахме от лято на зима, без преход, без 20 дена чорапогащи. Това, разбира се, е леко разтърсващо, но да се надяваме, че ноември ще става, ако не за плаж, поне за разходка:)
follow: RSS