Макар моят скъп приятел Borislav да ме бъзика, че снимането на пчели и цветя било “Първи стъпки във фотографията”… аз много се радвам на резултата от фотографските ми търсения тези дни. Не стига, че почти всеки ден вали, студено е и… да не продължавам да се оплаквам, та супер съм щастлива от нещата, които успях да щракна “между капките”. Направо не мога да повярвам, че аз съм ги снимала:)
п.с. Част от клавишите на лаптопа ми не работят и напрааааавоо се измъчих докато напиша тези редове!!! По-късно повече…
Честит рожден ден на Моя “лунен човек”:)
Хубавото на дъждовното и облачното време е, че след това светлината е най-хубава. А ако е залез или изгрев, не можеш да се сдържаш да не направиш една снимка поне. Залезът над Св. Св. Константин и Елена на 29 юни 2018 г. беше така:
Пролетта на 2018 – а в Северното полукълбо е факт. А де се е чуло и видяло аз да правя снимки на лалета и глухарчета? Ами, ето тук и точно сега:) Преоткривам 50мм/1.7 Минолта обектива. Очарована съм и определено ми се снимат подобни /и не само/ неща.
Изгревите и залезите са най-красиви есента. Поне такива са моите скромни наблюдения.
Залезът на 21-ви октомври /Ден на Кърджали, между другото/ във Варна изглеждаше така:
Романтичната ми душа не би могла да се насити на красиви изгреви и залези. А представете си да имахме 2 Слънца, подобно на някои бисоларни системи някъде в необятното пространство…
Днес, нашият източник на светлина, топлина и живот, ни каза по следния начин “Лека нощ” /поне във Варна:)/
