Време за четене: < 1 минута
Всеки път като стъпя в София, по какъвто и да е повод, си казвам “Боже, колко много обичам Варна!”.
Този път не беше изключение, отново…
Един познат веднъж беше казал “Моме, всички отивамe в Софето по работа…”. Хмм, замислих се тогава. Ама май е прав или… не? Не знам! Какво е работа? Какво означава да отида някъде по работа? Всъщност… има ли значение?
Никак даже! Отида ли в София винаги ми е забавно. Да, мръсно, задръстено и тясно е, но пък не улиците, а хората “правят” градовете, мисля аз. От друга страна, никога не съм стояла толкова дълго в София, че вече да ми стане досадна, отвратителна или непоносима. Почне ли така да става, Моренцето е “насреща” 🙂
Набързо – набързо… Няколко разходки, няколко места, няколко снимки:)
п.п. Разбира се, не пропуснахме Соsta Café И в София, даже две такива посетихме:)
А, да! Защо всички млади и не чак толкова млади хора, които са излезли на разходка в парка се мъкнат с бутилки бири в ръка и пият вървейки?! Нима няма заведения и/или поне пейки за сядане? Това е толкова… хмм, грозно според мен… Ама аз съм си странна, което не е критерий в случая май.
Въпреки това, в Морската градина във Варна, такова нещо изключително рядко се случва и то предимно привечер или нощем, а не посред бял ден и МАСОВО!
Както и да е, същия ден имаше и концерт, може това да е оказало влияние върху масовостта на “проявата”:)
“Открих” и много готина пицария на “жълтите павета”, само дето забравих как се казваше, но ще науча:)
Та ето снимки от тук, от там; из и около София (щях, по инерция, да напиша Варна):
