Пътуване с привкус на сървайвър

Време за четене: 4 минути

Чудя се от къде ли да започна тази странна история пълна с “изненади” тип Седрие-осъзнай-се-живееш-в-България?!

Първо, нищо не беше така, както го планирахме. Второ, нищо не беше така, както го препланирахме. Трето, шегите се оказаха реалност. А, ако не знаете, любимият ми хумор е черният… Хахаха… Е, не, не… жива съм, не пиша от прекрасния си хамак от рая, за добро или зло /вече убедихте ли се в чувството ми за хумор?! 🙂 /.

Планът беше следният: Тръгваме за Велико Търново, като по пътя разглеждаме Хотнишкия водопад и още един, на който даже не му помня името, така и не стигнахме до него…

Ок, тръгнахме. Хотнишкият водопад е на една отбивка от пътя Велико Търново-София. Да, ама как да предположа, че тооочно тогава ще има рали на пътя ВТ-СФ? И, за Бога, на такъв път рали ли се прави? Хубаво, минахме през пътя за Русе, през с. Самоводене, отбивката за Павликени и с. Хотница. От там нататък има някаква форма на табели. До там никаква индикация, че наоколо има водопад, екопътека или каквото и да е. В област В. Търново, общо взето са спестили от табели и знаци…

Лесно намерихме самия водопад, след като паркирахме. Просто следвахме миризмата на кебапчетата. Колкото по-интензивна е тя, толкова сте по-близо. Доста хора имаше, като голяма част от тях бяха румънци. Да се чудиш пък от къде са чули точно за този водопад? Както и да е…  Направих няколко снимки, след което решихме да пробваме екопътеката, която е малко за катерачи с тези странни и стръмни стъпала, но не е кой знае каква драма. Поне не беше докато не ми казаха, че зад мен има змия!!! И аз не знам как стана, но за нула време слязох от стръмните стъпала УЖАСЕНА. Мразя змии, влечуги и тем подобни студенокръвни неща… Аууу, като се сетя направо изтръпвам!

Бях направила резервация в хотел Асеневци, на ул. Гурко 44 /онази калдъръмената/ в Търново 1 седмица по-рано, но нали съм си с 5 на ум, звъннах по-рано през деня, за да им кажа, че не сме се отказали, идваме, дали всичко е ок? Разбира се, чакали ни. Даже ми изпратиха със смс номера на жената, която ще ни настани.

По пътя за Търново се отбихме и до Преображенския манастир, който е супер близо до пътя Русе-Търново. Общо взето манастирът пропада – не за друго, а се намира на свлачище и част от него преди време е паднала, направено е бетонно укрепление, но явно районът просто е такъв. Ето един изглед от манастира:

След кратка разходка около манастира, потеглихме за Търново. Звъннах на жената, чийто номер ми изпратиха, за да й кажа, че след малко сме в Търново. Познайте какво се оказа? Ами цитирам “Ама вие не сте, тези, които чакам.” Съответно, аз питам “Добре, явно сме други, но имаме резервация от преди 1 седмица.”  Тя “Няма такова нещо.”…

В крайна сметка звъннах на човека, с когото говорих, като правих резервацията и се оказа, че всъщност нямаме стая, защото вече е дадена на други хора… И нито извинение, нито обяснение, а нагло “Е, какво да направя сега?!”…

В крайна сметка, какво му костваше на този дребнав български хотелски служител да каже по-рано, че са дали стаята на други, а не да изчака да  пристигнем в Търново и тогава да се чуди как да увърта? Нищо. Но не е лесно да си прост. Не за теб, а за околните. Нито пък всеки става за хотелиер. Не става само с ядене.

Е, казахме си, че все ще има 1 стая някъде – я в Търново, я в Арбанаси. Но… освен ралито, не сме сложили в сметките и друго изключително събитие, провеждащо се в този момент край Търново – събор на овчарите! Не, това не е сарказъм, а за съжаление буквалната истина. Честно казано, не знаех, че и овчарите правят събори и резервират хотели… В смисъл, де да знам, някак си не ми се връзва, но какво разбирам аз от овчари и стада, че да изказвам мнение…

И така… Като се уверихме, че няма как да намерим свободна хотелска стая в “най-добрия град за живеене в България за 2013-а”, поради невероятното селяндурско правене на бизнес от въпросния хотел, потърсихме познати, които са от Търново. И сега четете внимателно и запомнете едно от мен – ако опрете до познати в подобни ситуации, по-добре се приберете у дома или просто отидете до друг град или курорт. Познатите са познати, но всеки има собствено разбиране за основни човешки неща като хигиена, храна, чистота и поддържане на жилища и имоти.

Вижте, аз изключително много държа на чистотата и реда. Компромис с тези неща НЕ ПРАВЯ. И така, за да не изпадам в подробности, преминавам на решението на проблема.

Наоколо се намира Къпиновския манастир. Отидохме, попитахме дали отдават стаи под наем. Оказа се, че отдават и то хубави и спретнати стаи и то на цена от 35 лева, което на фона на цялата духовна и материална мизерия, която ни заля преди това беше просто безценно! Манастирът е домакин на мотосъбор през август и бях чувала за него. Изобщо не беше в плановете ни, но пък и не включихме във въпросните планове нечията алчност, елементарност и мизерия.

Манастирът се поддържа от монахиня. Голяма част от него е реставрирана с дарителски средства, основно от физически лица. Има прекрасен, поддържан двор и се намира на около 20 км от Велико Търново.

На следващия ден минахме отново през Търново, за да закусим, но Търново да не е Варна:) Заведенията отварят в 11 ч. или са отворени, но кухните им отварят тогава:)

Казах на глас “Обичам Варна и за никой друг град в България не бих я заменила!”. Честно казано, живеейки тук във Варна, отвикнала съм от тези привички, характерни за Кърджали, например. Но със същия проблем /за заведенията за хранене/ бях се сблъскала и в Пловдив. И тук не говорим за някакви квартални кръчми, а за вериги, които ги има и в други градове.

Обиколихме центъра на Търново 2-3 пъти, направих малка шопинг терапия хахаха /вижте, не мога да си кривя душата, някои неща като чанти, дрехи, обувки там са по-евтини с около 30%/ и нааай-сетне стана 11 ч. и отвориха известното заведение “Щастливеца”. Последно бях там преди 4 г. и сега определено повече ми хареса – и като интериор, и като обслужване. Доколкото разбрах, вече са 2 в Търново +  1 в Ст. Загора. Закуско-обядвахме с кеф, че направо умирахме от глад, особено аз и към 12 и половина успешно “отплавахме” към следващото “пристанище” от “най-добрия град за живеене за 2013-а” с огромна радост и щастие=)