Каварна рок фест 2013

Време за четене: 2 минути

Боже, от кога не съм писала тук… Е, как сте?:) Какво правите?:)

В интерес на истината, не съм писала, защото не съм снимала нищо напоследък… Нещо твърде много се отдадох на терасно градинарство и най-много да снимам цветята, подправките и декоративните тикви. Трябва да отбележа, макар и с доста (около 97%) интуитивност, в терасното градинарство съм толкова добра, колкото и в професионалното си звание (е, почти:) )… Шегувам се, разбира се. Споко, нямам намерение да качвам снимки на цветя и тикви. Не, че не ги харесвам, просто мисля, че Каварна рок ще е по-интересно за хората, които въпреки моето непостоянство посещават този блог.

На 01 юни и 02 юни, събота и неделя – много удобни дни за работещи хора, беше вече превърналия се в традиционен – Каварна рок фест (преди Калиакра рок фест). Искам да кажа, че и в София организаторите на такива събития трябва да вземат пример от организираността, педантичността и ентусиазма на организаторите на феста в Каварна. Стига с тези концерти в сряда!!! Това за хората означава, че трябва да зарежат работа и всичко останало почти за цялата работна седмица, за да пътуват до София и да се върнат… Разбира се, може би трябва да уточня – уважаеми организатори, в България има фенове на хубавата музика и в други части на тази страна…

Както и да е. Ще ви покажа малко снимки, които снимах с апарат на един познат. Не искам това да прозвучи като оправдание или там както ще ви прозвучи, но снимах малко както дойде, защото нямах много време да проуча настойките как се правят. Въпреки това съм доволна. От концертите имам предвид:) От снимките има мноооого още какво да се иска:)

Всички снимки са от първия ден, понеже поради някакви свръхестествени причини, точно като извадих апарата да снимам втория ден, батерията падна… А вкъщи като гледах имаше все още батерия… Успях да премина през охраната с апарата, но съдбата за пореден път ми “размаха показалец” и каза “Тц, Седрие. Няма да нарушаваш правилата!” 🙂 Яд ме е не за друго,а затова, че не можах да снимам големите луди фенове на Алиса (не в Страната на чудесата). Да – определено по едно време имах чувството, че те са хедлайнерите, а не Пърпъл…

Разбира се, това е в кръга на шегата, но жива истината си е, че от втория ден нямам снимки – като изключим един опит с телефон, резултатът, от който е доста футуристичен и абстрактен-като протон, попаднал в Големия адронен колайдер…

Кои групи са били, какво е станало – вярвам вече сте разбрали и видяли… Само искам да кажа, че до последно очаквах Дийп Пърпъл да изсвирят и изпеят Sometimes I Feel Like Screaming, но вместо това ни оставиха да си “крещим” :)))

Хубаво беше, струваше си…