Време за четене: < 1 минута
Чакам 2 седмици музата да ме посети, за да седна да напиша за посрещането на изгрева на Фичоза. Има моменти, за които не ти стигат думите или просто не успяваш да подбереш най-добрите, за да предадеш чувството, момента.
Обикновено винаги имам какво да кажа, даже прекалявам, но тук просто… исках и искам да съм зрител.
Иначе за Фичоза – харесвам това място. Има всичко, което ми е нужно, за да си отпочина максимално бързо.
Изгревът малко ме обърка. Хем бях проверила предварително в колко часа трябва да е, хем като се събудих бях убедена, че слънцето вече е изгряло. Беше много светло, сметнах, че има някакви облаци или мъгла над хоризонта и слънцето е зад тях някъде, докато “малкото оранжево-червено топче” не се зададе над един кораб в далечината:)
Хубаво е да спиш на плажа, а още по-хубаво е като се събудиш да си на една ръка разстояние от всичко, което харесваш и всичко, което те кара да се усмихваш…
п.п. Ако ще посрещате изгрева и/или ще изпращате слънцето на Фичоза – носете си храна, вода и тем подобни неща, защото се оказа, че хранителен магазин там няма! Ако има как – носете си и баня+тоалетна. Никак не са излишни:)
Относно снимките – знам, че са еднотипни, но пък какво от това:)
