Време за четене: 4 минути
Имали ли сте усещане за адска самота след изчитане на някоя много хубава книга? Всъщност опитът показа, че първо трябва да задам въпроса „Четете ли изобщо книги?”, а след евентуален положителен отговор, горният въпрос. Не знам за вас, но при мен това е редовно явление. Веднъж даже държах цяла година последните 100 страници на една книга, само и само, за да не я изчета и за да не изпитам онова тъпо-хладно-отчаяно усещане за самота. (Е, накрая я изчетох де, беше страхотна – както всяка една книга на Хосе Карлос Сомоса).
Сигурно някои от вас си мислят, че съм тотално изперкала и, че нещо ми има. За вас мога да кажа само, че не сте попаднали на „Книгата”, а може би тук отношение взима и нивото на емоционалност, на въображение, на емпатия и все от този род неща…
Разбира се, държа да уточня, че книгата наистина трябва да е на висота. Не може нищо посредствено да ви направи впечатление, камо ли да ви накара да се чувствате самотни след него. Така е и с хората между другото. Колко посредствени хора са ви направили силно впечатление? А колко неща, в които не е вложена страст сте запомнили?
Винаги съм мразела посредствеността, особено в отношенията с хората, в извършваните действия, постъпки, та ако щете даже и в начина, по който поздравявате един човек.
Именно книга на подобна (и не само) тематика ме кара в момента да се чувствам безнадеждно „самотна”… Все едно съм била толкова близка до персонажите от книгата, а тях вече ги няма. Няма и да ги има. Никога повече. Знам, абстрактно е, даже го усещам самата, докато пиша тези редове, но се опитвам максимално описателно да ви представя това усещане.
Опитах се да компенсирам с филма, който е направен по въпросната книга, но общо взето намразих режисьора и актьорите – толкова са далеч от представата ми за персонажите, че си е същинско кощунство към книгата. Е, да, сценаристът е авторът на книга, който е започнал да пише първо сценарии, а впоследствие се е ориентирал към книгите. ОК, става въпрос за Айн Ранд и знам, че доста не са я чували, а още повече са я чели и не одобряват много философията й на обективизъм и лансиране на егоизма като път към човешкия прогрес и еволюция. Някои казват, че е станала известна, защото по времето, когато е творяла, капиталистите в САЩ са намирали в нейните книги „оправдания” за постъпките и действията си, които често са били гарнирани с голяма доза алчност.
Не разбирам от политика и мега много мразя да ми се дърдори на политически теми, но съм завършила икономика и мога да кажа, че има разнородни разбирания за значението й, но в основата й лежи въпросът „Какво, как и кога да се произведе?” – не самоцелно, разбира се, а с цел рационално задоволяване на неограничените човешки потребности с ограничени ресурси. Да, прогнозирането, обяснението, следенето на рационалния избор на отделните стопански субекти е фундамента на икономическата теория.
Ами, тогава, мили мои, защото очакваме от хората около нас да не взимат рационални решения за своите дейности, потребности и начина на използване на своите ресурси, сред които е и капиталът?! Мисля, че въпросът ми е реторичен и не мисля, че имам такива читатели, които да не могат да осмислят това. А ако има такива, просто си представете, че имате даден капитал – нима ще гледате да го прахосате тъпо и глупаво, нима няма да се опитате, поне да се опитате, да вземете най-рационалния избор за неговото използване, с цел неговата възвръщаемост, обръщаемост и бъдеща добавена полезност? Не? Хмм, едва ли.
Тогава, защо трябва да заклеймяваме капиталистите, а и барабар с тях Айн Ранд, която едва ли не е нарочена, че пише манифести единстнено и само за капиталистическа употреба? Мисля, че е меко казано несправедливо. Защото тя е писала и книга за индивидуалиста, който не отстъпва именно пред тези капиталисти, които искат да го унищожат и да го купят. Да го „асимилират” и да го накарат да им се подчинява. Да го превърнат в един от многото, в „човек втора ръка”.
Аз не желая да защитавам нито Айн Ранд, защото не ми е никаква, нито капиталистите, нито егоистите, нито никой. Аз искам да ви провокирам да гледате обективно нещата около вас, да се абстрахирате от втълпяваните от масите твърдения, виждания, порядки и да погледнете „отстрани”, обективно на ситуациите и хората около вас, защото само така може да се постигне справедливост, само така и вие може да получите заслужената справедливост. И все пак, справедливост не означа само богатство, лукс, красиви мъже/жени и там всички материалности, да не ги изброявам, а справедливост означава и адекватно наказание, ако има провинение. Т.е. справедливостта, не е положително заредена, не само, не винаги.
Сигурно смятате, че много се обяснявам, но искам да ви кажа, че това е нищо, защото Айн Ранд е написала 830 страници за проблемите на индивидуалиста, който не живее по общоприетите правила и се бори с посредствеността и хората „втора ръка” (това е израз, който самата Айн Ранд използва, не е моя измислица).
Книгата се казва „Изворът” и има доста противоречиви мнения за нея, както за почти цялото творчество и живот на Айд Ранд. Но какво ме вълнува мен личният живот на авторката на такава страхотна книга, щом е успяла да сътвори такова великолепно философско четиво, да създаде тези персонажи, да ги представи по такъв блестящ начин?
Все пак моят блог нали се води за пътувания и снимки, няма да пиша рецензия на книга, не за друго, ама просто не съм компетентна и най-много да се получи нещо супер посредствено. Който желае, така или иначе винаги ще намери информация за нея, аз се чувствах длъжна да изразя моето мнение, а то е: ТАЗИ КНИГА Е СТРАХОТНА!
Ще си позволя само да вметна две неща от книгата, които винаги ще помня:
1. „Преди да кажеш „Аз те обичам”, трябва да се научиш да казваш „Аз””.
2. „Ако свободно течащата вода не беше спряна от язовирната стена против природата й, тази вода никога нямаше да произвежда енергия.”
Защо книгата се казва „Изворът”? Защото изворът на човешкото развитие и еволюция е в съзидателния и компетентен егоизъм (според Айн Ранд). Разбира се, под егоизъм последното нещо, което трябва да разбирате е пренебрегване на чуждите права, мнение и свобода за сметка на собствената изгода. Под егоизъм тук се разбира верен на себе си индивидуализъм, който е придружен със знания, умения.
И все пак, както по-горе споменах, това е блог за снимки и пътувания, ще споделя няколко тематични неща и тихо ще си чакам да бъда отново готова за следващата прекрасна книга… Ненапразно някой беше казал, че след еуфорията идва отчаянието… Но животът е един кръговрат, така, че спасение има – до следващия път.
П.П. Снимките са от село Главатарци, намиращо се на язовир Кърджали. Преди обикновеното селце, сега стремглаво се превръща в истински курортен център (особено след отварянето на ГКПП “Маказа”).
П.П.2 На Острова, от снимките, който преди да построят язовирната стена е бил хълм, дядо ми е пасял кравите си и това не е шега. Докато чакали да се построи прогимназиалното училище в с. Енчец, това им е било заниманието. Годината е някъде между 1946-1949. Какви знаменити години… за милиони по света…
Катерина November 1, 2013
География на блаженството – автор Ерик Уайнър
Препоръчвам силно,надявам се да ти хареса.
Хубав ден и поздрави :)))
admin November 1, 2013 — Post Author
Като подарък за рождения ми ден получих “Употребата на света” от Никола Бувие – пътепис е, но нестандартен пътепис. Смята се за родоначалник на този род пътеписи. А пък, да не забравим, че авторът пътува основно през Балканите в книгата, следователно ще трябва да я прочета:))))
Но обещавам да дам шанс и на твоята препоръка, звучи забавно като заглавие:)
Никола December 8, 2015
Като пътепис препоръчвам книгата на Володя Сорокин – “До Австралия за един долар”. Пътешественик, който пътува със своя велосипед, и в пътуването си от България до Австралия е похарчил за нощувка само 1 долар. Имах късмета да се запозная с него, и който ми подари книгата си, и разказа неща, които не бяха описани в нея.