Време за четене: < 1 минута
Провокирана от статистическите показатели, които ми казват, че най-посещаваната страница в сайта е “Хора”, реших да споделя няколко снимки на един от най-интересните хора, които познавам…
Илияне, знам, че не те питах, дали мога да ги публикувам, ама знам също, че няма да ми откажеш:)
Така че, бях практична, мисля 🙂
За всичките тези незнамси колко години, откакто се познаваме, имаме толкова спомени, че аз 200 снимки да кача тука, сървъра да задръстя, пак няма да се изчерпам. За всичките тези години, освен, че съм ти затваряла стотици пъти телефона; сърдила съм ти се без особен повод; ядосвала съм ти се за безотговорностите ти; искам да ти кажа, че приятел като теб не видях и не усетих… Благодаря ти, приятелю! За всичко…
Реших снимките да са черно-бели и НЕфотошопирани, макар и в цвят да ми харесват…
Няма да философствам относно снимането на портрети, тъй като вероятността да се издъня е много голяма… Имайки предвид и, че никак не ми е страст това, а правя изключение само за много близки хора, които познавам от години…
Защо е така ли?
Ами… въпрос на вкус:)
