Sedrie’s Photo & Travel Blog

2000 км

Приблизително. Може би са малко повече, но това е въпрос на статистика.

За първи път откакто се роди дъщеря ни, предприемаме подобно пътуване с кола на такова разстояние и такъв богат маршрут, а той грубо беше: Варна – София – Мелник – около Мелник – Петрич – Сандански – Омая – Банско -Велинград – Кърджали – Варна.

Ако кажа, че да пътуваш с малко дете не е кой знае какво, ще излъжа. Давам си сметка, че е относително. Зависи от детето, родителите, условията на пътуване и какво ли не?! Но в традиционния и общ случай, да пътуваш с дете на дълго разстояние с кола си е изпитание и предизвикателство. Най-вече за нервите и изобретателността на родителите. Може би и затова масово си оставят децата някъде и пътуват без тях. Разбира се, не отричам този вариант, но имайки предвид какво любопитно и забавно хлапе е малката, грехота щеше да е да не види тези места и да не се помъчи малко с катерене, ходене на дълги разстояния и разглеждане на различни места. Мързелът при мама Седрие просто не вирее. Сори:)

В Мелник нощувахме в хотел “Деспот Слав”, където бях отседнала и преди години. Приятно и прилично. Имайки предвид и мащабите на самият Мелник, естествено е близо до всичко:) Хубаво е в Мелник. Няма чалга, няма простотии. Има хубаво вино, което е почти задължително да се дегустира. Поне сортовете Мелник 55 и Мелник 1300. Много любими мои червени вина, с късен период на узряване, висококачествени, интензивно до тъмно оцветени и много плътни. Аз имам афинитет и слабост към плътните червени вина и тези два сорта са едни от най-добрите в своя клас. Специално Мелник 55 е стигал много пъти до редица златни медали, а редом със сортовете рубин и мавруд, е от един трите уникални български сорта, които имат пълния потенциал да представляват българските вина и винопроизводство из целия свят.

Толкова по алкохолната тема:) Сега искам да кажа и няколко думи за еко селището “Омая”. То се намира близо до Гоце Делчев и според всички карти и джипиеси има два пътя от Мелник до него. Само, че пътят е един. Другият е горски път за целите на горските:) Ние, естествено, подхванахме него, мислейки, че няма да е кой знае какво като път, но… повярвайте ми не става даже за високопроходима кола, да не говорим за ниска лека кола. Затова, ако сте решили да посетите прекрасната “Омая”, със страхотните еко къщи, в стил “Властелина на пръстените”, просто го направете по царския път през Гоце Делчев. Като километри е повече, но нервите цена нямат:)

Последните снимки са от моят роден край. Няма какво толкова да добавя за Кърджали, освен, че няма значение колко време не съм ходила там, колко време не съм мислила за него, Кърджали е просто една от даденостите в моя живот. Там винаги се чувствам изключително в свои води. У дома. Но чисто емоционално. Ментално и духовно, принадлежа на други места и територии.

Ако вятърът ви отвее до Кърджали, качете се на крепостта Моняк, откъдето ще видите и яз. Кърджали, и яз. Студен кладенец… ще видите и как р. Върбица се влива в р. Арда. Ще видите и мястото, където към израстнала.

Посетете и язовирната стена на яз. Кърджали, внушителна е. Хапнете рибка в с. Главатарци, има доста сносни и луксозни места за отсядане, за всеки каприз. Наблюдавайте залеза над язовира с чаша хубаво вино и любими хора около вас. Ако пък сте над нещата, просто спрете и седнете сами на брега на язовира и си фантазирайте, помечтайте… Защото ако тази язовирна стена не беше спряла тази вода, тя никога нямаше да произвежда енергия, а просто щеше да си тече…

Add a comment




Егоистични размисли

Имали ли сте усещане за адска самота след изчитане на някоя много хубава книга? Всъщност опитът показа, че първо трябва да задам въпроса „Четете ли изобщо книги?”, а след евентуален положителен отговор, горният въпрос. Не знам за вас, но при мен това е редовно явление. Веднъж даже държах цяла година последните 100 страници на една книга, само и само, за да не я изчета и за да не изпитам онова тъпо-хладно-отчаяно усещане за самота. (Е, накрая я изчетох де, беше страхотна – както всяка една книга на Хосе Карлос Сомоса).

Сигурно някои от вас си мислят, че съм тотално изперкала и, че нещо ми има. За вас мога да кажа само, че не сте попаднали на „Книгата”, а може би тук отношение взима и нивото на емоционалност, на въображение, на емпатия и все от този род неща…

Разбира се, държа да уточня, че книгата наистина трябва да е на висота. Не може нищо посредствено да ви направи впечатление, камо ли да ви накара да се чувствате самотни след него. Така е и с хората между другото. Колко посредствени хора са ви направили силно впечатление? А колко неща, в които не е вложена страст сте запомнили?

Винаги съм мразела посредствеността, особено в отношенията с хората, в извършваните действия, постъпки, та ако щете даже и в начина, по който поздравявате един човек.

Именно книга на подобна (и не само) тематика ме кара в момента да се чувствам безнадеждно „самотна”… Все едно съм била толкова близка до персонажите от книгата, а тях вече ги няма. Няма и да ги има. Никога повече. Знам, абстрактно е, даже го усещам самата, докато пиша тези редове, но се опитвам максимално описателно да ви представя това усещане.

Опитах се да компенсирам с филма, който е направен по въпросната книга, но общо взето намразих режисьора и актьорите – толкова са далеч от представата ми за персонажите, че си е същинско кощунство към книгата. Е, да, сценаристът е авторът на книга, който е започнал да пише първо сценарии, а впоследствие се е ориентирал към книгите. ОК, става въпрос за Айн Ранд и знам, че доста не са я чували, а още повече са я чели и не одобряват много философията й на обективизъм и лансиране на егоизма като път към човешкия прогрес и еволюция. Някои казват, че е станала известна, защото по времето,  когато е творяла, капиталистите в САЩ са намирали в нейните книги „оправдания” за постъпките и действията си, които често са били гарнирани с голяма доза алчност.

Не разбирам от политика и мега много мразя да ми се дърдори на политически теми, но съм завършила икономика и мога да кажа, че има разнородни разбирания за значението й, но в основата й лежи въпросът „Какво, как и кога да се произведе?” – не самоцелно, разбира се, а с цел рационално задоволяване на неограничените човешки потребности с ограничени ресурси. Да, прогнозирането, обяснението, следенето на рационалния избор на отделните стопански субекти е фундамента на икономическата теория.

Ами, тогава, мили мои, защото очакваме от хората около нас да не взимат рационални решения за своите дейности, потребности и начина на използване на своите ресурси, сред които е и капиталът?! Мисля, че въпросът ми е реторичен и не мисля, че имам такива читатели, които да не могат да осмислят това. А ако има такива, просто си представете, че имате даден капитал – нима ще гледате да го прахосате тъпо и глупаво, нима няма да се опитате, поне да се опитате, да вземете най-рационалния избор за неговото използване, с цел неговата възвръщаемост, обръщаемост и бъдеща добавена полезност? Не? Хмм, едва ли.

Тогава, защо трябва да заклеймяваме капиталистите, а и барабар с тях Айн Ранд, която едва ли не е нарочена, че пише манифести единстнено и само за капиталистическа употреба? Мисля, че е меко казано несправедливо. Защото тя е писала и книга за индивидуалиста, който не отстъпва именно пред тези капиталисти, които искат да го унищожат и да го купят. Да го „асимилират” и да го накарат да им се подчинява. Да го превърнат в един от многото, в „човек втора ръка”.

Аз не желая да защитавам нито Айн Ранд, защото не ми е никаква, нито капиталистите, нито егоистите, нито никой. Аз искам да ви провокирам да гледате обективно нещата около вас, да се абстрахирате от втълпяваните от масите твърдения, виждания, порядки и да погледнете „отстрани”, обективно на ситуациите и хората около вас, защото само така може да се постигне справедливост, само така и вие може да получите заслужената справедливост. И все пак, справедливост не означа само богатство, лукс, красиви мъже/жени и там всички материалности, да не ги изброявам, а справедливост означава и адекватно наказание, ако има провинение. Т.е. справедливостта, не е положително заредена, не само, не винаги.

Сигурно смятате, че много се обяснявам, но искам да ви кажа, че това е нищо, защото Айн Ранд е написала 830 страници за проблемите на индивидуалиста, който не живее по общоприетите правила и се бори с посредствеността и хората „втора ръка” (това е израз, който самата Айн Ранд използва, не е моя измислица).

Книгата се казва „Изворът” и има доста противоречиви мнения за нея, както за почти цялото творчество и живот на Айд Ранд. Но какво ме вълнува мен личният живот на авторката на такава страхотна книга, щом е успяла да сътвори такова великолепно философско четиво, да създаде тези персонажи, да ги представи по такъв блестящ начин?

Все пак моят блог нали се води за пътувания и снимки, няма да пиша рецензия на книга, не за друго, ама просто не съм компетентна и най-много да се получи нещо супер посредствено. Който желае, така или иначе винаги ще намери информация за нея, аз се чувствах длъжна да изразя моето мнение, а то е: ТАЗИ КНИГА Е СТРАХОТНА!

Ще си позволя само да вметна две неща от книгата, които винаги ще помня:

1. „Преди да кажеш „Аз те обичам”, трябва да се научиш да казваш „Аз””.

2. „Ако свободно течащата вода не беше спряна от язовирната стена против природата й, тази вода никога нямаше да произвежда енергия.”

Защо книгата се казва „Изворът”? Защото изворът на човешкото развитие и еволюция е в съзидателния и компетентен егоизъм (според Айн Ранд). Разбира се, под егоизъм последното нещо, което трябва да разбирате е пренебрегване на чуждите права, мнение и свобода за сметка на собствената изгода. Под егоизъм тук се разбира верен на себе си индивидуализъм, който е придружен със знания, умения.

И все пак, както по-горе споменах, това е блог за снимки и пътувания, ще споделя няколко тематични неща и тихо ще си чакам да бъда отново готова за следващата прекрасна книга… Ненапразно някой беше казал, че след еуфорията идва отчаянието… Но животът е един кръговрат, така, че спасение има – до следващия път.

П.П. Снимките са от село Главатарци, намиращо се на язовир Кърджали. Преди обикновеното селце, сега стремглаво се превръща в истински курортен център (особено след отварянето на ГКПП “Маказа”).

П.П.2 На Острова, от снимките, който преди да построят язовирната стена е бил хълм, дядо ми е пасял кравите си и това не е шега. Докато чакали да се построи прогимназиалното училище в с. Енчец, това им е било заниманието. Годината е някъде между 1946-1949. Какви знаменити години… за милиони по света…

3 comments




Родопска урбанизация

Първата снимка е на Кърджали от пътя за язовир Кърджали. Изгледът е от над село Срединка (поне така си мисля, че се казваше…)

dsc00050_dsc00053-4-images

Втората, от пътя за хижа Боровица… Меандър на р. Арда. Отсреща се вижда село Сухово, близо до което пък е онзи прочут завой на яз. Кърджали. Естествено – снимала съм по обяд – както подобава на един “истински пейзажист”:))) Да не се чудите от къде са тези толкова странни сенки:)

borovitsa

2 comments




Магнетизъм

Седя си тук и си мисля – колко МНОГО места има по света (а защо не и отвъд нея), които искам да видя… На моменти се надъхвам, на моменти ме обзема тотално отчаяние от невъзможността да осъществя всички тези желания, да видя всички тези спиращи дъха местенца навред и нашир…

На една страна всичко това, вярвам в друго. Вярвам, че всеки човек има и трябва да има поне едно място където да може да се завърне когато пожелае, но и когато има нужда от това. Някои ги наричат „места за бяство от ежедневието, рутината”, като обикновено думата за ежедневие се заменя с „лудница”, „глутница” и тем подобни зоо-медицински понятия.

Все едно как ще го наречем, всички имаме такова място.

Мога да си мечтая за Нова Зеландия, Перу и ЮАР, но повярвайте ми, „бягам” на едно място. Само едно.

Това е място, което познавам най-добре от всички, на които съм била или за които съм чела, чула, слушала.

Това е място, което е издълбано, белязано дълбоко в моето съзнание, а може би и не само в него.

Това е място, което е озарено с ореола на тайнствеността, мистичността, древните ритуали, митологичните имена на божества и хора, превърнали се в полубожества в представите на човека.

Това място е планината – утроба, дала живот и уютно убежище на цивилизации, племена, народи, някои от тях велики, други – не, но всички те в единството си съставят пълноценния образ на тази божествена планина, неземно красива и оставяща те без реч, оставяща те да Мислиш, затворил очи, потънал там, дълбоко в дълбините й…

Или както я нарича една народната мъдрост:

„Пирин е кралица, Рила е любовница, Стара планина е усойница, а Родопите – Майка!”

Тази планина е Началото, тя е Животът…

Да, става въпрос за Родопа планина… Магнетичната планина.

Поизбягах пак Там. Намерих уютната й прегръдка. Приех я. Заредих от неизчерпаемата и енергия, вдишах опияняващия й въздух…

Направих и няколко снимки, за да запазя това усещане по-дълго във времето и да го пренеса в пространството.

Ще ви покажа някои от тях. Другите по-късно, когато успея за им се наситя първо аз:)

Малко егоистично, но искам да ви провокирам да отидете действително някъде из тази планина и да я усетите с цялото си съзнание и дух.

Add a comment






Copyright © 2010 - 2018 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.