Sedrie’s Photo & Travel Blog

Blue Jasmin

Сядам да пиша прясно, прясно изгледала последния излязъл по кината филм на моята любов Уди Алън – „Blue Jasmin” или както го превеждат в България  – „Син Жасмин” (заигравката започва още със заглавието – Blue, като “син” и „тъжен” и Жасмин от персийски „дар от Бога”). Иначе сядам да пиша, защото съм забравила да пусна бойлера сутринта и сега ще трябва да чакам водата да се стопли.

Слава Богу, опасенията ми, че няма да се съберат достатъчно на брой зрители, за да пуснат филма, се оказаха безпочвени. Какво? Така де – все пак във филма не участва Арнолд Шварценегер и никой не спасява света от нашествието на извънземните. Всъщност във филма никой никого не спасява, даже и себе си. През цялото време в главата ми се въртяха думите „Това, което човек сам може да си причини, никой не може да му го причини.”, както и „Има от лошо, по-лошо.”. Нямам намерение да ви разказвам сюжета на филма, който има желание ще отиде да го гледа или по-скоро ще го тегли от някъде, за да не се прекара случайно да даде 6-8 лв. за „такъв филм”.

Темата на филма е ясна – пълната деградация на личността в лицето на една съвременна жена, която не блести с кой знае какъв интелект, но за сметка на това е имала „късмет” с парите – с чуждите пари. Уди Алън умело поставя тезата, развива проблема, представя го през различни гледни точки, „дава шанс” на проблема да се реши, но не захаросва прекрасния си сценарий, не се впуска в романтични подробности.

Отдава почит (отново) на  една от любимите си професии – тази на стоматолозите и пак ги иронизира. Не мога да разбера само защо са му толкова „любими” в скечовете, книгите, сценариите? Иначе, да, прозрението му, че голяма част от зъболекарите имат творчески дарби си е вярно. Много от тях са добри художници, склуптори, фотографи и най-вече ценители на артистичните неща.

Ок, смях се доста на лафчетата, които бяха до болка познатите лафчета, които сте чували от хора, чието емоционално развитие и градация на обноските са спрели някъде в пубертета. Въпреки това, не мога да кажа, че това е комедия. Това си е чиста трагикомедия – както се смееш, изведнъж ти се секва смехът и чак ти не можеш да повярваш, че всъщност си се смял точно на това! Уди Алън си е майстор на тези изпипани отвсякъде обрати.

Казват, че филмът вероятно ще донесе на Кейт Бланшет Оскар. На Уди Алън едва ли му пука за това, но според мен не вероятно, а почти със сигурност Кейт Бланшет ще получи Оскар, защото наистина представя героинята си блестящо, перфектно.

Лично за себе си направих следния извод от филма:

Ако има нещо по-лошо от това да нямаш е това, да имаш много и да го загубиш от раз. А ако има нещо по-лошо от това да имаш много и да го загубиш от раз е да го загубиш заради лично твоя грешка, изразяваща се в мимолетна загуба на самообладание.

И нали блогът ми е за снимки и пътувания, ето ви една снимка от моя роден край – кърджалийско. Мястото, където река Върбица се влива в река Арда, а в далечината между смесицата от облаци и мъгла се вижда хълма, на който е крепостта Моняк.

П. С. Обмислям да превърна блога си в просто блог, без да го ограничавам в разни рамки, но ще помисля още малко. Не съм сигурна на колко хора им се четат промените в Закона за ДДС и ЗКПО през 20ХХ г.

dsc01515-as-smart-object dsc01515-as-smart-object-1

Add a comment




Midnight in Paris

Влюбена съм. Безумно и безусловно съм влюбена в Уди Алън:)


Онзи ден гледах този пореден уникален филм на моя голям идол и регенератор на настроенията ми Алън Стюарт Кьонигсберг, известен сред хората като Уди Алън (Woody Allen). Кой е той, коя зодия е и с кого живее, може и сами да си потърсите, ако не знаете. Аз ще ви разкажа за една друга особеност на книгите, сценариите и филмите му, т.е. творчеството му.

Всеки човек има идоли и съответно ги обожествява, но вижте, при мен е друго:) Уди Алън е велик и е такъв не защото аз го харесвам, а защото умее по неповторим начин да внуши идеите и вижданията си за света и личността, като не ви кара да се затормозявате или блъскате главите аджаба този пич прав ли е или не. Няма нужда от подобни психоексперименти, понеже след първото “докосване” до нещата, които прави, вие сте убедени, че е прав. Безапелационно. Убедени сте.

Друга е истината, че негови творби не са за масовката. Има особено чувство за хумор и начин на изразяване на този хумор. Вижте последните му филми; прочетете книгите му (на български без това не са много издадените такива).

Ами лафовете му? Кои лафове? Нима не ги знаете?:)

Например:

1. “Богатството е за предпочитане пред бедността, но само по финансови причини.”

2. “Не стига, че няма Господ, но опитайте да намерите водопроводчик през уикенда.”

3. “Накратко за оралната контрацепция. Поканих едно момиче да легне с мен и тя каза ‘не’.”

и т.н., и т.н. :)

Хвърлете едно око на “Ако импресионистите бяха зъболекари” и “Пълна анархия”… Няма такова описание на елементарните неща и не-чак-толкова елементарните:)

Всъщност, пак се отплеснах. Щях да ви разкажа за последния му филм “Midnight in Paris”, който на българските преводачи го превеждат като “Полунощ в Париж” и са си напълно прави в този си превод, което рядко се случва. (Вижте, например превода на заглавието на последния филм с участието на Джопи Деп – “The Rum Diary”… “Дневникът на едно пиянде”… Ноу камент, просто…)

Филмът е прекрасен. Не, не защото е изпъстрен с кадри тип “пощенски картички” от Париж. Тц.

Той е прекрасен, защото във всяка една минута от него се усеща присъствието на гениалния ум и хумор на твореца му. Е, ако си падате по Аштън Къчър и “Здрач”, естествено гледните точки се променят.

Ще си остана със скромното си препоръчение “Гледайте го.”, но вижте… това е страст. Страст към постиженията на един велик ум, който вижда неща, които другите не само, че не забелязват, но даже не осъзнават.

p.s. Филм на Уди Алън (“Ани Хол”) е спечелил 4 Оскара през 1978-а, но той не отишъл на церемонията по раздаването им, понеже по традиция почти всеки понеделник от 1971-а година свирил на кларинет в любимия си клуб в Ню Йорк:)

Това е то. Приятно гледане:)

Add a comment






Copyright © 2010 - 2017 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.