Sedrie’s Photo & Travel Blog

Синеморец – Силистар


rute66

Има една пътека, не знам дали е “еко”, ама си е “пътека”, която свързва с. Синеморец с разкошния-извън-сезон залив Силистар.
През лятото въпросният залив си е поредният масов плаж, където за разлика от другите плажове има едно единствено място, от където може да се снабдите с вода и литър и половина вода струва… 5 лева и никъде по маршрута няма вода – чешми, магазини, барчета и сие:)

Както и да е, това са комерсиалните части от историята, която искам да ви разкажа…

Нека се върнем към изходната точка… Идеята беше да повървим… Като за целта хванахме маршрутката за Бургас от Варна. А от Бургас за Синеморец. Е, в действителност имаше доста повече емоции с шофьорите на въпросите МПС-та, но мисля, че не си струва да обяснявам подробно без това ясните неуредици, които са константа в милата ни държава.

Криво-ляво стигнахме до Синеморец. Настанихме се. Хотелчето беше чудно. Казва се “Велека” и е с изглед към устието на едноименната река. Залезът се вижда идеално над косата на Велека.

Маршрутът Синеморец – Силистар започва от т. нар. южен плаж на Синеморец, известен още с името “Бутамята”. Пътеката е сравнително утъпкана по това време на годината, а и не е някаква затънтена. Напротив, учудващо за мен има доста движение по нея.
Последователно по нея до Силистар се минават няколко плажа, някои от които “по-населени”, друго “по-нудистки”, трети – направо пусти (например, на последния плаж преди Силистар, единственият човек, който видяхме беше някакъв супер странен руснак, който прибираше някаква лодка и ни поиска нож, който нож в момента е някъде там под някоя скала).

А, да. Другото живо същество към края на пътеката беше едно самотно коте на име Гергана. Сега, сигурно се чудите, как пък съм разбрала, че се казва Гергана. Ще ви обясня по-късно…

От мен да знаете, не подценявайте километрите, които дава гугъл ърт и разни други джипиес системи. Да, наистина са 5 км, но имайки предвид терена, който към края става доста пресечен и трънлив, тези 5 км не са като да извървиш Морската градина от началато до края:)
Още повече, че самото крайбрежие е умопомрачително красиво, което те кара на 100 метра да спираш, да снимаш, да поседнеш малко, да си помечтаеш, да се усмихнеш, да се погушнеш… Изобщо все такива емоционални неща, които, както установихме, действат обратнопропорционално на небеизвестната зависимост S=V.t :)

…но си струва всяка една загубена в щастливо съзерцание минута…

Моята препоръка е да заделите един ден за този маршрут и да не забравите банските си. Не, че има кой да ви обърне особено внимание за липсата на бански, но някак си е по-цивилизовано, ако държите на последната:)

Плажът на Силистар по това време на годината, както казах и в началото, си е гъстонаселен градски плаж все едно. Лошото е, че нямате особен избор относно заведения. ТО (заведението) е една единствена барачка, захранвана от един генератор с линейка до него. Била съм и май месец на това място – абсолютна безлюдна идилийка си е. Е, ако си падате малко мизантроп като мен де:)

След Силистар пътят продължава към юг до Резово – граничната зона с Република Турция. Едно време Резово е било военна база и недостъпно за масовия, т. нар. обикновен човек, но днес може да си поседнете край Резовска река и да си гледате ту България, ту Турция – на 30-40 метра разстояние:)

Разбира се, ние не стигнахме до Резово, след като бяхме ожаднели, изподрани и леко изморени от последния участък на пътя, точно преди залива.
Поехме обратно към Синеморец, но този път по шосейния път. На изхода от отбивката за Силистар един човек, явно таксуващ паркинг или нещо от рода, ни попита дали сме видяли едно котенце, долу по пътеката. Отговорихме положително и аз го попитах как се казва то. Отговорът беше след няколко секундна пауза и гордо заявен “Е, как? Гергана!”:)

След като си казахме “Чао” със собственика на Герганчето, за дооооста по-кратко време стигнахме до Синеромец, като пътем, първо бяхме спряни от гранична полиция, а после минахме и покрай “церемониалните тържества” по случай ромска сватба, край ма’алата на Синеморец:)

Препоръчвам с чиста съвест този маршрут на всички, които искат да се насладят на една чудна морска природа.

Add a comment




Синеморец през май

… е страхотно място, ако си падате по спокойствието и отпускането с вкус на море:)

Продължителността на престоя адски зависи от вас, защото наистина има какво да се види и е хубаво да разполагате с повече време, за да се насладите не само на Синеморец с пясъчната си “коса”, скалистите образувания, наречени “Корабите”, но и на залива Силистар, екопътеката от плажа “Бутамята” до Силистар и Резово, която е изпъстрена и изпълнена с изключителни природни красоти. Освен това пътеката върви по протежение на брега и ставате свитедели на невероятни вулканични скали, които са се натрупали през вековете и са образували скалистия бряг на Южното черноморие от Синеморец до Резово, а преди това и на Варвара и Ахтопол.

Като голяма почитателка на Български държавни железници, разбира се, пътувах поне до една точка с тях :)))))

Взех влака Варна – Бургас, през Карнобат, като в Карнобат се наслушах на какви ли не приказки между чакащите влака София – Бургас хора и за пореден път установих, че билетът за влак носи повече надежди от лотарийния билет…

В Бургас, още като слязох на гарата, схванах, че архитектът на гарите във Варна и Бургас е един и същи човек – напълно идентични са, ама във всяко едно отношение, само дето са боядисани в различен цвят:)))

Този факт го установих към 22.30, когато приятелите ме взеха от гарата и се метнахме към Синеморец.

След като намерихме мястото, което искахме да снимаме на изгрев, направихме малко нощни снимки и се опитахме, сгънати на няколко части, за поспим в колата. Събуждането стана малко преди изгрева, т.е. съм 5  и нещо и всеки се нагласи и настани да направи Кадъра си за деня :)

Честно да си призная, аз не съм особено доволна от моите, ама как да съм като съм такава мързелана и се захласвам като видя слънцето над хоризонта на морето и отказвам всякакъв мисловен процес?! :)

Пак направих няколко снимки, но мааалко след самия изгрев.

След снимките, пообиколихме малко, закусихме, пихме кафе в явно селската кръчма с елементи на магазин и кафене, което оставя впечатление на място, където може да научиш всичко за всеки от селото…

Направихме едно плажче на Силистар, малко снимки и се върнахме да си търсим място за спане. Е, това се оказа лееееко проблемно начинание. Още сезонът не е почнал, хората ремонтират имотите си, с малко затруднения намерихме едно семейно хотелче, което се намира в посока “Корабите” и се казва “Бавария”. Прилично място, без много екстри, където може да си взимате душ, да спите и да си починете в нормални условия. За това на годината ни взеха 30 лева на стая, което е нормално, даже евтино бих казала.

Следващото много желано място за посещение от мен, беше т. нар. “коса”  или мястото, където река Велека се влива в Черно море. Намерихме един заобиколен път за мястото, от което се вижда този природен феномен, като се наложи да повървим малко и да бъдем “изядени” от нахални комари, но нищо :) Струваше си напълно!!!

Слънцето заляза, ние огладняхме и това стана повод да установим, че трудно е не само да намериш прилично място за спане, но и за хапване:)

Хапнахме в някакъв ресторант на центъра на селото, но така и не запомних името му, че не ме впечатли кой знае колко… Особено със санитарния си възел…

Вечерта съм спала като заклана, че сутринта едвам се събудих, макар двете аларми. В 05.10 потехлихме към Резово и направихме няколко снимки на изгрева над резовските скали. След малко наслаждаване на гледката и обиколка в района, се върнахме в Синеморец, пийнахме и хапнахме в едно чудесно заведение “Албатрос” на центъра и се запътихме към хотела, за да си стегнем багажа и да се върнем “към  реалността” :)

По пътя се отбихме до Равадиново и един кичозен замък, ама никой от нас не се нави да го разгледа отблизо, та го подминахме. Аз слязох в Бургас и то на грешната автогара… Взех автобус № 4 и слязох на правилната, но вече изпуснала буса. Пих едно мляко с нес, шматках се малко, побъбрих с едни таксиджии, които бяха навити за 120, а после в отговор на конкуренцията, за 100 лева да ме закарат до Варна. Аз, разбира се, се изказах и им казах, че за 100 лева ще си взема билет до Барселона и то със самолет:)

Дойде време за буса, но… честито, няма места!!! След малък скандал, който успях да вдигна, взех място за буса от 17.30 и се прибрах жива във Варна:)

Извод ли? Заслужаваше си всяка минута безсъние! :)

Ето малко снимки от тук, от там:)

3 comments






Copyright © 2010 - 2017 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.