Sedrie’s Photo & Travel Blog

Щрак тук, щрак там

Докато си разглеждах снимките от Източните Родопи, забелязах, че съм направила няколко снимки от различни места – всички по една-две от дадено място. Нито става да се постнат отделно, нито пък искам да ги пренебрегна, понеже ме кефят:)
Реших да ги събера на едно място, т.е. тук.

1. Стената на яз. Кърджали.
От това място нямам повече снимки, тъй като един полицай вървеше по петите ни и ни напомняше, че е забранено да се снима. На въпроса ми “Защо?”, отговори “Така е наредено”, а официалната причина е от съображения за сигурност. Ще каже човек, че ако някой иска да разбие язовирните стени, няма да успее да се сдобие със снимки по други пътища – спътници и хакери много. Затова е тъпо да не може да се снима от “земята”, като се има предвид, че цялото небе е “неохраняемо”. Както и да е, така са преценили, нека да е така. Затова имам две снимки от язовирната стена – едната, гледаща към Стената, другата – към града Кърджали.

dsc00102 dsc00109-as-smart-object-1

2. Перперикон.

Показвала съм доста снимки от Перперикон, но от няколко години насам стана много комерсиално място и е ултра трудно да се направят снимки, на които да не са “цъфнали” групички с “екскурзовода” бай Георги.

Ето и няколко снимки от последното ми посещение на това прекрасно място:

dsc00007 dsc00026-as-smart-object-1

3. Животинки.

Изобщо пък не си падам по снимането на такива неща. Всъщност аз не си падам по снимането на каквито и да е движещи се неща, но тука пробвах един обектив 70-300, та докато го тествах съм щракнала тези неща:

dsc00006

1 comment




Каменната сватба – природа и фантазия

Историята на природния феномен Каменната сватба, част от т. нар. Кърджалийски пирамиди, е сложна смесица между геология, вулканология, народни поверия и киноцентър “Бояна” – нещо характерно почти за всяка една сватба:)

Научна версия

dsc00130-as-smart-object-2

Според учените, скалните образувания край село Зимзелен, на около 5 км източно от центъра на град Кърджали са почнали да се образуват преди 40 млн. години, когато тези земи са били морско дъно с вулканична дейност. Преди около 25 млн. години морето се изтеглило на изток и вулканичните туфи под въздействието на ерозионните сили придобили тези интересни форми.

Народна версия

dsc00198

Имайки предвид, че с просто око на човек с  не-чак-толкова богаго въображение може да се различат ясно изразени форми на животни и хора, няма начин местните да не предложат свой вариант за произхода на тези скали.

Според преданието, снажен младеж се влюбил в изключително красива девойка от съседното село. Виждайки как синът му страда и линее от любов по тази девойка, баща му отишъл в селото да поиска ръката на девойката за сина си.

По време на пищната сватба духнал силен вятър, който повдигнал булото на булката. Бащата на момчето, онемял от красотата на момата, завидял на собствения си син и похотливи помисли и желания обзели ума и душата му.

В този момент, майката природата се ядосала на греховните мисли и тутакси вкаменила сватбарите. Жив останал само младоженецът, който през сълзи пожелал да бъде вкаменен редом с другите. Поради тази причина, Каменната сватба до ден днешен се намира близо до една локва, смятана за незасъхналите сълзи на младоженеца.

panorama-1

“Версия Бояна”

dsc00201

През 1986 г. от “Бояна” решават да снимат филм на име “Каменната гора” край Зимзелен. За тази цел екипът буквално преобразява скалните образувания, за да отговарят на техните виждания. За тази цел скалите са третирани с гипс и боя. В резултат на тези експерименти, една от фигурите, наподобяваща конче до “младоженците” е изчезнала завинаги.

Получава се голям скандал в местните медии, в резултат, на което местните почистват образуванията и за 26 години природата заличава останалите третирания.

Поради тези своеволия в миналото, отрицателни реакции получава и работата по филма “Козелът” на Георги Дюлгеров от 2008 г. (хубав филм, между другото). Този път, обаче, няма лоши последствия върху природния феномен.

Това са, общо взето, историите около това магнетично място – някои прекалено научни и далечни; други – прекалено наивни и “близки”, а трети – връщащи ни към българската реалност, “защлевявайки” шамара на алчността и наглостта.

kamenna_svatba-1 dsc00231-as-smart-object-1

п.п. Ако имате малко време, вижте горното клипче и какво означава това да си Херберт фон Караян и велик диригент:)

Add a comment




Магнетизъм

Седя си тук и си мисля – колко МНОГО места има по света (а защо не и отвъд нея), които искам да видя… На моменти се надъхвам, на моменти ме обзема тотално отчаяние от невъзможността да осъществя всички тези желания, да видя всички тези спиращи дъха местенца навред и нашир…

На една страна всичко това, вярвам в друго. Вярвам, че всеки човек има и трябва да има поне едно място където да може да се завърне когато пожелае, но и когато има нужда от това. Някои ги наричат „места за бяство от ежедневието, рутината”, като обикновено думата за ежедневие се заменя с „лудница”, „глутница” и тем подобни зоо-медицински понятия.

Все едно как ще го наречем, всички имаме такова място.

Мога да си мечтая за Нова Зеландия, Перу и ЮАР, но повярвайте ми, „бягам” на едно място. Само едно.

Това е място, което познавам най-добре от всички, на които съм била или за които съм чела, чула, слушала.

Това е място, което е издълбано, белязано дълбоко в моето съзнание, а може би и не само в него.

Това е място, което е озарено с ореола на тайнствеността, мистичността, древните ритуали, митологичните имена на божества и хора, превърнали се в полубожества в представите на човека.

Това място е планината – утроба, дала живот и уютно убежище на цивилизации, племена, народи, някои от тях велики, други – не, но всички те в единството си съставят пълноценния образ на тази божествена планина, неземно красива и оставяща те без реч, оставяща те да Мислиш, затворил очи, потънал там, дълбоко в дълбините й…

Или както я нарича една народната мъдрост:

„Пирин е кралица, Рила е любовница, Стара планина е усойница, а Родопите – Майка!”

Тази планина е Началото, тя е Животът…

Да, става въпрос за Родопа планина… Магнетичната планина.

Поизбягах пак Там. Намерих уютната й прегръдка. Приех я. Заредих от неизчерпаемата и енергия, вдишах опияняващия й въздух…

Направих и няколко снимки, за да запазя това усещане по-дълго във времето и да го пренеса в пространството.

Ще ви покажа някои от тях. Другите по-късно, когато успея за им се наситя първо аз:)

Малко егоистично, но искам да ви провокирам да отидете действително някъде из тази планина и да я усетите с цялото си съзнание и дух.

Add a comment




Събота

Знаете ли колко начина има пред един човек, за да изживее един ден?
Отговорът е “безброй”. Сега ще се опитам да ви разкажа как аз прекарах една събота:)

Прекарах цялата събота лежейки пред телевизора.

Ха-ха-ха! Шегувам се, разбира се :)

Съботите, обикновено, са пряко свързани с петъците. Тази събота не направи изключение.

Петък, 17.30 ч., аз се мятам вкъщи, оправям си багажа, душ, това-онова, сакън да не съм забравила пресата за коса!

Хоп, куфара в таксито и в Шелтър, за по една бърза цитронада преди нощния влак.

От там, бързешката на ж.п. гарата, билет с 50 % намаление (все още съм под 26 хи-хи-хи)

Билетът за къде ли е? Ами… За Пловдив… Хубав град, не само по мое мнение, ама не бих живяла там, понеже не виждам как скоро морето ще стигне до там:)

Както и да е, влакът беше препълнен. До мен седеше една много едра жена, която след едно ставане, седна върху чантата ми и ми изкара акъла, че нещо да не е счупила я слънчевите, я диоптричните очила…

Не съм спала кой знае колко, освен това се схванах цялата.

05.30 ч. Вече сме в Пловдив и аз почвам да се чудя къде е Андрей, който трябваше да ме чака там. Звъня му. Той паркира колата и идва. Мятаме куфара в колата и се запътваме към Стария град за изгревни снимки, но поради една или друга причина се оказваме на Сахат тепе, което си е мое любимо място, така че не протестирам и не мрънкам:)

След снимките и вече появилото се слънце, няма какво да се прави на това тепе. Пък и аз се чувствам изключително дискомфортно след това БЖД пътуване, та искам да се измия някъде, както и да пия нещо ободряващо.

07.00 сутринта е и да намериш отворено заведение се оказва трудна, ама много трудна задача. Всъщност невъзможна…

Някакъв човек, който попитахме дали е отворено заведението му, ни препрати към някакъв денонощен ресторант  ”Даяна”, който се оказа най-обикновена кръчма с уморени от нощна смяна работници и ултра зле палачинки…

С утешението, че вече съм се измила и сресала, се запътихме към пощата да чакаме един приятел, който пък пристигаше от София. Пихме по едно питие – кафе, това-онова и си полафихме. От всичките приказки, изприказани онази съботна сутрин – за Лондон, Париж, Кончето, морето, коктейлите, Варна, мъжете, жените, квартирите… изскочи думата “Косово”, като аналог на едноименната държава, която пък има съименник – село, по пътя за Смолян и Пампорово.

Казах повече на шега “Хайде да ходим в село Косово” и вече плащахме сметките и се мятахме да търсим къде беше паркирана колата и газ за Косово!

Аз, традиционно, си поспах докато пътувахме. Много обичам:) А особено пък след БДЖ пътуване, просто цена няма!

Стигнахме до Косово, пошматкахме се малко. Търсейки високо място за снимки, се оказахме в една къща на 300 години  - по думите на собственика, който я реставрира и укрепва за сина си от София, за да програмира на спокойствие…

Сега се замислям, кога ли нашите ще ми вземат някоя крайбрежна вила – може да не е 300-годишна. Аз съм скромен човек, може и 3-годишна вила ;)

Снимахме, та се наснимахме. Даже селската кръчма видяхме – класическа от всякъде:)

От толкова много обиколки, аз много ясно, че огладнях и ми се преяде… диня! Ама то как няма да ти се преяде, като целият път (вкарвам малко хипербола тука), от Асеновград до село Косово беше осеян със сергии и ремаркета с дини!!! Викам си, ако няма диня в това село, направо ще се побъркам!!! :)))

Препоръчаха ни като по-готино място, Хаджийската къща. Това, което прави впечатление от пръв поглед е особеният начин на отваряне на вратата – дърпа се едно въже, после друго резе… Не е за всеки:)

Също и имаше много кучета в двора, които се движеха свободно…  С последни надежди попитах за диня и се оказа, че има, даже студена:))))

Малко лежерстване, малко приказки, бъзици и хайде наобратно.

Какво означава наобратно, не знам. Тръгнахме да търсим един манастир, но се оказахме пред една табела “30 км до Кърджали”, а всъщност бяхме тръгнали за Хасково…

Стана тя каквато стана, грешката беше вярна и аз след съвсем скоро си в бях родното градче, след като не успяхме за намерим манастира, но пък намерихме си стопаджия, който се оказа доста приказлив човечец, професионален шофьор, ама стопаджия:)

Ето и снимки от Косово, ама нали не съм голяма ентусиастка, пък и все пак това е начин да си оползотворя съботата, снимала съм по обяд, малко след обяд, изобщо… както дойде:)

И… най-важното, събота спах на леглото ми от ученическите години. Ех, сантименталност, което не прави това легло по-удобно от варненското:)

1 comment






Copyright © 2010 - 2017 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.