Sedrie’s Photo & Travel Blog

Ден трети в Рила

Вижте, определено нямам никакво желание да потретвам без това широкоизвестната мизерия на хижите в Рила. Но… имам мнение по въпроса и държа да го изкажа…

Малко за въпросния трети ден…

Понеже спокойният сън беше мираж, събудих се преди Слънцето, преди алармата и преди котките. Въртях се, въртях се в спалния чувал, докато не се усуках съвсем и реших да стана и да подишам малко сутрешен планински въздух. Изгревът на планината, логично е малко по-късно от на морето. Според мен поради надморската височина:))))))

След като се измъчих лично с измиване на зъбите си с минус 30-градусова вода (не водка), взех статива и се пошматках около хижа Ив. Вазов. Не мога да не призная, че външно са я постегнали. Даже нови тоалетни са направили, но са забравили сапуна някъде… Може и мулето да го е изяло, докато го носело. То не е малко път; и то е живо същество, огладнява…

Та, снимах 5-6 снимки по изгрев, тук ще ви покажа някои от тях. Всички останали снимки са от прехода през същия ден – от хижа Иван Вазов до хижа Скакавица. Прекрасен маршрут! Имате възможност да видите Седемте рилски езера от една по-различна гледна точка, която определено си струва. Без това маршрутът е доста лек, в сравнение с този от Мальовица до Иван Вазов…

За Езерата…

Пълна анархия и лудница и все такива от този род… Аурата на Рила явно се е разпространила доста и народът се е стекъл на талази да я зърне лично. А може би да хапваш тройка кебапчета, които дълго си ги мъкнал по лифта, гледайки езерата е доста романтично?… Кой знае?

След едно дълго спускане надолу, минавайки покрай Сълзата, Окото и Бъбрека пътят отбива наляво към хижа Скакавица. До нея се стига по един доста приятен път през борова гора… Нещо, което определено липсва на по-високите надморски височини:)

За хижа Скакавица какво да кажа? Пълна безотговорност и безхаберие!… Няма такова отношение от хижар към туристи! Не стига, че хижата е на 40 минути пеша от място, до където стигат МПС-та, банята е мега екстра! След като водих дълги дебати, че банята е необходимост за един човек; че това е основно хигиенно средство, че вече миришем доста странно и сме на път да се намразим, ако се приберем до Варна в една и съща кола 3-ма, 4-ма  - всеки със своя си природен аромат…

Няма братче, няма баня, това е положението! Освен това хижарят, цитирам “Няма дърва, за да запаля котела. А и след два дена си тръгвам.”. Нужно ли е да коментирам това изказване?!

Както и да е, примирих се с положението, то все едно имах избор де… С вярата, че вече съм само на часове от банята, сутринта на следващия ден се събудих с обзела цялата хижа миризма на пържени филии.

Отидох до т. нар. столова да питам какво има за закуска. Отговорът беше “Хляб, сирене, малко сладко, чай.”

Погледнах жената недоверчиво и я попитах “А защо цялата хижа мирише на пържени филии?!”

“Защото чакаме група от Езерата, за тях са приготвени. След 20 минути трябва да дойдат.”

Аз пак упорито продължих да разпитвам “А защо пържени филии няма за хората, които са пренощували тука, при вас и на които им предстои преход днес?” Отговорът ме потресе и просто се отказах повече да говоря по въпроса “Защото ни свършиха яйцата…”.

Не, че съм фенка на пържените филии. Не, никак даже. Не помня кога за последно съм яла такива вкъщи – може би преди 10 години… Нямам идея. Още повече – имам алергия към яйца… Но някак си ми стана супер тъпо от тази дискриминация и несправедливо отношение. Като типичен представител на зодията си (Везни), поставен в ситуация на несправедливост – просто кипнах. Не, че имаше полза…

Какво да ви кажа, хапнах две вафлички с чайче и потеглих към хижа Вада.

Искам да ви покажа няколко снимки – от изгрев на хижа Иван Вазон (когато за първи и последен път използвах статива през всичките дни, през които бях на Рила; следователно – следващия път ще пази къщата) до залез на хижа Скакавица, който залез го пропуснах покрай снимането на невероятния интериор на хижата:)

11 comments




От х. Мальовица до х. Иван Вазов

Определено един от най-любимите ми маршрути в Рила… По билото, по билото и така:)
п.с. Определено обичам да снимам планини – някак си хоризонтът почти винаги е ОК:)

Няма да пиша много. Първо, защото нямам време. Второ, защото достатъчно писах в предния пост:)))

Add a comment




Мальовица и Страааашно езеро

Мальовица, според легендата, носи името на Мальо войвода, който бил прострелян и издъхнал на Меча поляна. Погребали го там, а върха над поляната нарекли Мальовица.
Не, че има значение, ама хубаво е когато човек знае произхода на нещата – като например произхода на човечеството, вселената и в частност етимологията на разни думи и названия:)

До почивната база “Мальовица” в местност Меча поляна се стига с автомобил и има долу-горе сносен път. Възможностите за нощувка са две – или в т. нар. ЦПШ, или в хотел, например хотел “Мальовица” (и разни други хотелчета). Нощувка в двойна стая в този хотел струва 18 лева на човек, а в единична стая – 20 лв. на човек през август (зимата сигурно са почти двойни).

Въпреки, че ви препоръчвам хотела, аз спах в това нещо, наречено ЦПШ, понеже бяха направени резервации за цялата група. Нощувката е 15 лева на човек в стая за четирима, като топла вода има, когато ви я пуснат. Аз така и не я сварих и се къпах със студена…

Извод: Внимавайте много с какви хора пътувате на такива места. Ако имате възможност пътувайте с много близки и познати, чиито реакции може да предвидите, иначе рискувате да станете буквално хора за три лева…

Препоръчвам максимум 4-ма, като идеалният вариант е да сте две двойки… Важно е мъжете в групата да ценят и разбират нуждата от хигиена и чистота… Най-вече значението на тези неща за една жена…

От местност Меча поляна тръгва маркирана пътека (около 2 км)  към хижа Мальовица, чието състояние (на хижата) просто не желая да коментирам.

След като оставихме раниците в хижата – аз с доста притеснения, понеже съм Тома Неверни, що се касае до някое човешко същество, потеглихме към Страшното езеро. По карти го дават 2 часа и половина, но е хубаво да си предвидите три часа и половина в едната посока, понеже на отиване към езерото пътят е доста стръмен, а на слизане – има доста спускане, което с тези чакъли и камъни трябва да стане доста внимателно, за да се избегнат травми и наранявания.

По пътя имаше много боровинки и малини. Толкова много, че аз лично загубих поне половин час в бране и ядене на боровинки:)

Разбира се, тука е мястото да отбележа, че трябва да имате хубави обувки, със стабилна подметка. Това улеснява доста нещата, а и не се измъчвате и изморявате излишно.

Втория ден нощувахме в хижа Мальовица. Има баня – 2 лева на човек. Мога с чиста съвест и ръка на сърцето да заявя, че се изморих повече докато отида до банята и се изкъпя – с оглед на това да не докосвам никакви плочки, никакви брави, нищо…, отколкото да катеря в продължение на три часа до Страшното езеро…

Не, че съм глезла, ама като видите такова нещо, давате мило и драго да  киснете 5 часа в някое джакузи и после някой/я  як/а  масажист/ка  да ви масажира:) Не дай си Боже да вляза пак в тази баня… А хижа Мальовица може да е по-добро и спретнато място. Има си ток, вода, бойлери… Но няма желание…

За яденето…

Няма особен избор, което е логично. Боб, леща и май пилешка супа имаше… Препоръчвам да си носите ваша си храна – хем знаете какво е, хем сте сигурни:)

Още нещо – инвестирайте в хубав спален чувал. Без него, сигурно цяла нощ щях да кисна с кучетата на пейките пред хижата…

И в заключение:

Въпреки всичко – струва си да се видят красотите на Рила… Т. нар. “многоводна планина”, с над 200 езера и даваща началото на едни от най-пълноводните реки в България – Марица, Искър и Места… А най-прекрасното усещане е да застанете на ръба на някоя скала и да гледате безкрайната шир пред вас и земята “под краката” ви… Ето затова си струва за минете през “изпитанията” на българските хижи… Може би те са затова там – за да оцените красотата на чистата, девствена природа, на фона на сътвореното от човека…

6 comments






Copyright © 2010 - 2017 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.