Sedrie’s Photo & Travel Blog

Магнетизъм

Седя си тук и си мисля – колко МНОГО места има по света (а защо не и отвъд нея), които искам да видя… На моменти се надъхвам, на моменти ме обзема тотално отчаяние от невъзможността да осъществя всички тези желания, да видя всички тези спиращи дъха местенца навред и нашир…

На една страна всичко това, вярвам в друго. Вярвам, че всеки човек има и трябва да има поне едно място където да може да се завърне когато пожелае, но и когато има нужда от това. Някои ги наричат „места за бяство от ежедневието, рутината”, като обикновено думата за ежедневие се заменя с „лудница”, „глутница” и тем подобни зоо-медицински понятия.

Все едно как ще го наречем, всички имаме такова място.

Мога да си мечтая за Нова Зеландия, Перу и ЮАР, но повярвайте ми, „бягам” на едно място. Само едно.

Това е място, което познавам най-добре от всички, на които съм била или за които съм чела, чула, слушала.

Това е място, което е издълбано, белязано дълбоко в моето съзнание, а може би и не само в него.

Това е място, което е озарено с ореола на тайнствеността, мистичността, древните ритуали, митологичните имена на божества и хора, превърнали се в полубожества в представите на човека.

Това място е планината – утроба, дала живот и уютно убежище на цивилизации, племена, народи, някои от тях велики, други – не, но всички те в единството си съставят пълноценния образ на тази божествена планина, неземно красива и оставяща те без реч, оставяща те да Мислиш, затворил очи, потънал там, дълбоко в дълбините й…

Или както я нарича една народната мъдрост:

„Пирин е кралица, Рила е любовница, Стара планина е усойница, а Родопите – Майка!”

Тази планина е Началото, тя е Животът…

Да, става въпрос за Родопа планина… Магнетичната планина.

Поизбягах пак Там. Намерих уютната й прегръдка. Приех я. Заредих от неизчерпаемата и енергия, вдишах опияняващия й въздух…

Направих и няколко снимки, за да запазя това усещане по-дълго във времето и да го пренеса в пространството.

Ще ви покажа някои от тях. Другите по-късно, когато успея за им се наситя първо аз:)

Малко егоистично, но искам да ви провокирам да отидете действително някъде из тази планина и да я усетите с цялото си съзнание и дух.

Add a comment




Цветница

За първи път в живота си (ако не ме лъже паметта, разбира се:) ) присъствах на ритуални тържества по случай Цветница в село Еркеч (Козичино, по старому), на 15-тина километра от Несебър. Това е сравнително малко село в Югоизточна България, където нито Мтел, нито Глобул имат обхват:)

Според гугъл има 229 души население – по мои впечатления предимно доста възрастни хора (както в голяма част от българските села, между впрочем).

Като изключим шантавия дъжд с елементи на градушка – обстановката беше добра. Изобщо доста интересно климатично време се получи, в резултат на което се намерих в първата аптека в Несебър в търсене на най-силното лекарство за главоболие.

За сметка на това, в Несебър пих страхотен чай, с много вкусен козунак до него и главоболието избяга далеч то мен (но след като изпих хапчето де:) ).

Иначе, празникът в селото беше уважен от доста посетители, включително и много фотографи. Съответно се падна едно голямо щракане, навеждане, скачане, качвания – слизания…

Лошото време, с постоянните превалявания изигра лоша шега на цялото тържество. Аз се паркирах в колата и по едно време даже съм задрямала. Така изпуснах част от празника, но някак си под въздействието на това неописуемо главоболие ентусиазмът ми се изпари на бърза ръка. После като видях част от снимките на приятелите, които стоически издържаха на дъжд и на кал – определено си е струвало търпението.

Ще покажа някои от снимките си, другите просто не са за показ…:)

Add a comment




Music.а

Честита нова година, скъпи колеги – счетоводители! Пожелавам на всички да сте на “ти” с nap.bg, nsi.bg, brra.bg и най-вече с odit.info, където и Боговете трудно се оправят (всъщност не съм сигурна в последното)…

Съдбата (в лицето на данъчните и всички счетоводни законодателни органи) какво нещо е, че нашата Нова година е такава интересна паметна дата… 01 април. Истинска шегаджийска драма:)

Каквото било – било. Войната свърши. Мирът е обявен. Официално. Сега чакаме лятото, но не и зимата.

Въпреки това, на този 01 април на лето 2012, усетих силата на тази стихия наречена вятър и най-вече какво е това да се прибереш у дома като мокра кокошка.
Ако чакате снимков материал по темата, ще има да чакате. Музата ми избяга някъде около Сейшелските острови, да прави тен. Така, че – снимки от този сюблимен момент на превръщането в мокра кокошка няма да има:)

За сметка на това, мисля да ви почерпя и поздравя с няколко “шегаджийски” неща и не чак толкова шегаджийски:)

1. Първият клип не е толкова за слушане, колкото да гледане. Затова не се разсейвайте. Съдържа ценни неща, особено за част от населението:)
(Честит 1-ви април;) )

2. Наскоро в рамките на София филм фест 2012 гледах един филм на турски режисьор, лауреат няколко пъти в Кан, който се казва “Имало едно време в Анадола” (Bir Zamanlar Anadolu’da).

Единият от актьорите се оказа текстописец и композитор (съвсем случайно попаднах на музикалните му изяви).
Та, споделям и едно негово акустично изпълнение, което се опитах да преведа, а докато кача субтитрите във vbox7, направо научих песента наизуст!…


3. Април месец е един такъв период, който постоянно преживяваме разни дежа вюта… Викаш си, лятото е тук, голям кеф, затваряш очи, вдишваш готиния аромат на цъфналите дръвчета и… усещаш капките на пролетния дъжд върху лицето си. Е, кажете ми сега, това не сте ли то преживявали и друг път:) Чисто дежа вю си е, да ви кажа аз:)

И във връзка с това се сещам за тази мелодия:

4. Обикновено по това време на годината започват големите кампании и реклами за платформи като Sofia Rocks, Sonisphere и т.н. И започваме да събираме пари за любимите групи, които като одъртяха се сетиха, че съществува държава България, а други както се сещат, така и забравят.

Затова вижте това… Тези хора дойдоха и пак ще дойдат в Бг. Добре. Не са Металика или Гънс, но пък музиката, която правят те “докосва” по свой си начин…

5. И накрая, каквото и да си кажем, след 12 часа (даже по-малко), трябва да се метнем с ежедневието отново… Така, че за успешна седмица, слушайте това:

Add a comment






Copyright © 2010 - 2017 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.