Sedrie’s Photo & Travel Blog

От х. Мальовица до х. Иван Вазов

Определено един от най-любимите ми маршрути в Рила… По билото, по билото и така:)
п.с. Определено обичам да снимам планини – някак си хоризонтът почти винаги е ОК:)

Няма да пиша много. Първо, защото нямам време. Второ, защото достатъчно писах в предния пост:)))

Add a comment




Мальовица и Страааашно езеро

Мальовица, според легендата, носи името на Мальо войвода, който бил прострелян и издъхнал на Меча поляна. Погребали го там, а върха над поляната нарекли Мальовица.
Не, че има значение, ама хубаво е когато човек знае произхода на нещата – като например произхода на човечеството, вселената и в частност етимологията на разни думи и названия:)

До почивната база “Мальовица” в местност Меча поляна се стига с автомобил и има долу-горе сносен път. Възможностите за нощувка са две – или в т. нар. ЦПШ, или в хотел, например хотел “Мальовица” (и разни други хотелчета). Нощувка в двойна стая в този хотел струва 18 лева на човек, а в единична стая – 20 лв. на човек през август (зимата сигурно са почти двойни).

Въпреки, че ви препоръчвам хотела, аз спах в това нещо, наречено ЦПШ, понеже бяха направени резервации за цялата група. Нощувката е 15 лева на човек в стая за четирима, като топла вода има, когато ви я пуснат. Аз така и не я сварих и се къпах със студена…

Извод: Внимавайте много с какви хора пътувате на такива места. Ако имате възможност пътувайте с много близки и познати, чиито реакции може да предвидите, иначе рискувате да станете буквално хора за три лева…

Препоръчвам максимум 4-ма, като идеалният вариант е да сте две двойки… Важно е мъжете в групата да ценят и разбират нуждата от хигиена и чистота… Най-вече значението на тези неща за една жена…

От местност Меча поляна тръгва маркирана пътека (около 2 км)  към хижа Мальовица, чието състояние (на хижата) просто не желая да коментирам.

След като оставихме раниците в хижата – аз с доста притеснения, понеже съм Тома Неверни, що се касае до някое човешко същество, потеглихме към Страшното езеро. По карти го дават 2 часа и половина, но е хубаво да си предвидите три часа и половина в едната посока, понеже на отиване към езерото пътят е доста стръмен, а на слизане – има доста спускане, което с тези чакъли и камъни трябва да стане доста внимателно, за да се избегнат травми и наранявания.

По пътя имаше много боровинки и малини. Толкова много, че аз лично загубих поне половин час в бране и ядене на боровинки:)

Разбира се, тука е мястото да отбележа, че трябва да имате хубави обувки, със стабилна подметка. Това улеснява доста нещата, а и не се измъчвате и изморявате излишно.

Втория ден нощувахме в хижа Мальовица. Има баня – 2 лева на човек. Мога с чиста съвест и ръка на сърцето да заявя, че се изморих повече докато отида до банята и се изкъпя – с оглед на това да не докосвам никакви плочки, никакви брави, нищо…, отколкото да катеря в продължение на три часа до Страшното езеро…

Не, че съм глезла, ама като видите такова нещо, давате мило и драго да  киснете 5 часа в някое джакузи и после някой/я  як/а  масажист/ка  да ви масажира:) Не дай си Боже да вляза пак в тази баня… А хижа Мальовица може да е по-добро и спретнато място. Има си ток, вода, бойлери… Но няма желание…

За яденето…

Няма особен избор, което е логично. Боб, леща и май пилешка супа имаше… Препоръчвам да си носите ваша си храна – хем знаете какво е, хем сте сигурни:)

Още нещо – инвестирайте в хубав спален чувал. Без него, сигурно цяла нощ щях да кисна с кучетата на пейките пред хижата…

И в заключение:

Въпреки всичко – струва си да се видят красотите на Рила… Т. нар. “многоводна планина”, с над 200 езера и даваща началото на едни от най-пълноводните реки в България – Марица, Искър и Места… А най-прекрасното усещане е да застанете на ръба на някоя скала и да гледате безкрайната шир пред вас и земята “под краката” ви… Ето затова си струва за минете през “изпитанията” на българските хижи… Може би те са затова там – за да оцените красотата на чистата, девствена природа, на фона на сътвореното от човека…

6 comments




Пирин при Джангалската и Краледворски порти

Отиването ми до Пирин беше в пълния смисъл на думата “на магия”.
Изобщо не вярвах, че ще успея някакси да се организирам, за толкова кратко време, от Варна, през Пловдив и Кърджали, та до Асеновград и от там през Белово (да, там където  произвеждали “Белана” – тогава го научих) към Добринище…

Но се случи:)

Как? Ами с много желание и маааалко повече усилия. Т.е. пред упоритостта на мозъка, малко неща могат да устоят.

Нее, нямам намерение да се хваля, а да ви кажа, че тези два дена, изкарани във вървене и разглеждане на тази прекрасна планина, ме зареди много. Въпреки това, лично, не бих ви препоръчала да отидете на планина, без водач, както бяхме ние и то точно в Пирин, ако преди това не сте били на подобен терен.

Първо натрупайте опит на по-известни места и маршрути и след това се впуснете към чакълестия и камънист Пирин:)

Много камъняк, много катерене се падна.

Естествено, че се пребих, ама не в планината, а на стъпалата на лифта при хижа Гоце Делчев. Какво да се прави, една лепенка, стискате не зъби и газ (понеже се пребих още на първата крачка на похода).

Не бях се качвала на лифт до този момент, а в този момент бях с 4 чанти и раници и ако не бяха двамата яки мъже, които да ме хващат и качват с тоя багажлък, не се виждам до къде бих стигнала или по-скоро – нестигнала.

Така. Маршрутът беше х. Безбог-Джангалска порта-Валявишки езера-х. Демяница. Нощувахме в последната хижа, като резултатът от тази нощувка там е изхвърлен комплект четки за зъби, сапун и гъба за баня (през цялото време ме бъзикаха за тази гъба, ама много си държах на нея). Просто не исках да ги пипам след като ги използвах там. Ужасна хижа! Ама мнооого зле. То не само мръсно, ама едно такова… гнусно. Самите хижари – като герои от филм на Дейвид Линч.

Не искам да се сещам за тази част от пътуването; хубаво, че мина бързо.

Следващия ден подхванахме на обратно маршрута през Тевно езеро, по който маршрут се нагледах на какви ли не красоти. Да, голям зор си беше да се катеря по тези камънаци. Да, не беше никак лесно, но пък си струваше!

По пътя брахме боровинки, потопихме ръце в студените води на Попово езеро, хапнахме на фона на връх Каменица…пихме истински планински чай…

Последната спирка беше хижа Безбог, откъдето обратно се върнахме с лифта към хижа Гоце Делчев. Доста изморени, поне аз де. Но много доволни.

Прибрахме се в Асеновград, но това за мен далеч не означаваше Краят. От там взех куфара, хайде в Пловдив и чакай ли чакай влака за Варна. Имах доста време. Поразходих се из Стария град, но нещо нямах вдъхновение за снимки, а и слънцето залязваше и постоянно трябваше да вадя статива, а това е такава мъка за мен!… Затова нямам много снимки от същата вечер.

В извод: Препоръчвам на всеки да види тези места. Независимо за колки дни, независимо колко ще се озорите. С малко повече желание, начин ще се намери:)

2 comments






Copyright © 2010 - 2017 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.