Sedrie’s Photo & Travel Blog

Залез край Крапец

Имайки предвид, че това лято за втори път целият Център на Варна е без вода за повече от 24 часа, не знам дали имам право да се оплаквам от нестигането на вода до горните етажи (разбирайте 2-ри етаж) в хотелчето в Крапец, поради поливането на домати и краставици надвечер?…

Проблемът във Варна е за втори път на едно и също място. В Крапец – това е… просто бит. Отстраняването на аварията във Варна – за втори път сложно, трудоемко. В Крапец няма аварии, а домашно отгледани домати и краставици…
Проблемът във Варна ме вълнува живо. Проблемът в Крапец – общо взето не ми е проблем, а по-скоро въпрос на избор. Просто няма да нощувам там, докато не ми е на живот и смърт.
Във Варна нощувам доста пъти в рамките на една календарна година – има-няма 320-330 пъти.

Както и да е. Ако питам някой, аджаба защо се получават тези ситуации, убедена съм, че ще получа отговор “Баба ти бойлер, пералня, тоалетна чиния ли е имала?”
Та, просто си пия студената вода – поредната и чета позитивни мисли за живота и хората.

Относно Крапец…
Почти съм убедена, че krapets.com ще ми пише коментар в стил “назидателно размахване на показалец”, но аз ще си изкажа мнението честно и искрено. (Е, все пак показалец е добър вариант. Има и по-стряскащи варианти, включващи в действие съседния на показалеца пръст. :) )

Снимките по-долу са от плажа между Крапец и Дуранкулак – една от най-дългите плажни ивици на Българското Черноморие. Намира се на север от село Крапец, в посока Ваклино. Наоколо има доста интересни неща за посещение, като Дуранкулашкото езеро, неолитно селище на бившия остров, сега полуостров на въпросното езеро. Голямо разнообразие от птици, поради обстоятелството, че от там минава Via Pontica и т.н.

Моите съвети са:
1. Плажът към Дуранкулак е хубав. Посетете го, но си се приберете по възможност в близките градове. Разбира се, ако желаете, може да чакате до 01.00 ч., за да имате вода, с която да се изкъпете:)
2. Носете си препарати против комари. Ще ви изядат живи без да усетите, иначе.
3. Има 1-2 заведения за хранене, тип кръчмета в центъра на селото, но аз ви препоръчвам “Златна рибка”, край Дуранкулашкото езеро, като отново си носете препарат против комари, даже две опаковки. Да има.
Поръчайте си рибка, туй-онуй, но не и рибена чорба. Лъжицата ми се измори от гонене на рибката-невидимка в чорбата.
4. Ако ще снимате, носете си апарати, стативи, филтри на вечерята във въпросната “Златна рибка”, понеже има страхотен изглед на залез.
5. Носете си въдици, ако си падате по риболов. Има рибки. Най-вече иларии (малкото на кефала) и попчета, естествено:)
6. Плажът, за който ви говоря, се намира на 20-25 мин. със средно темпо пеш от последната сграда на Крапец в посока Дуранкулак. Имайте го предвид. Пътят е идеален за колелета. Изобщо самият район е чуден за придвижване с колело.

Общо взето мястото е готино, ако търсите по-некомерсиално място за плаж. Пък и морето е доста плитко и е подходящо за малки деца.

Ето и малко снимки от въпросния залез:)

2 comments




Синеморец – Силистар


rute66

Има една пътека, не знам дали е “еко”, ама си е “пътека”, която свързва с. Синеморец с разкошния-извън-сезон залив Силистар.
През лятото въпросният залив си е поредният масов плаж, където за разлика от другите плажове има едно единствено място, от където може да се снабдите с вода и литър и половина вода струва… 5 лева и никъде по маршрута няма вода – чешми, магазини, барчета и сие:)

Както и да е, това са комерсиалните части от историята, която искам да ви разкажа…

Нека се върнем към изходната точка… Идеята беше да повървим… Като за целта хванахме маршрутката за Бургас от Варна. А от Бургас за Синеморец. Е, в действителност имаше доста повече емоции с шофьорите на въпросите МПС-та, но мисля, че не си струва да обяснявам подробно без това ясните неуредици, които са константа в милата ни държава.

Криво-ляво стигнахме до Синеморец. Настанихме се. Хотелчето беше чудно. Казва се “Велека” и е с изглед към устието на едноименната река. Залезът се вижда идеално над косата на Велека.

Маршрутът Синеморец – Силистар започва от т. нар. южен плаж на Синеморец, известен още с името “Бутамята”. Пътеката е сравнително утъпкана по това време на годината, а и не е някаква затънтена. Напротив, учудващо за мен има доста движение по нея.
Последователно по нея до Силистар се минават няколко плажа, някои от които “по-населени”, друго “по-нудистки”, трети – направо пусти (например, на последния плаж преди Силистар, единственият човек, който видяхме беше някакъв супер странен руснак, който прибираше някаква лодка и ни поиска нож, който нож в момента е някъде там под някоя скала).

А, да. Другото живо същество към края на пътеката беше едно самотно коте на име Гергана. Сега, сигурно се чудите, как пък съм разбрала, че се казва Гергана. Ще ви обясня по-късно…

От мен да знаете, не подценявайте километрите, които дава гугъл ърт и разни други джипиес системи. Да, наистина са 5 км, но имайки предвид терена, който към края става доста пресечен и трънлив, тези 5 км не са като да извървиш Морската градина от началато до края:)
Още повече, че самото крайбрежие е умопомрачително красиво, което те кара на 100 метра да спираш, да снимаш, да поседнеш малко, да си помечтаеш, да се усмихнеш, да се погушнеш… Изобщо все такива емоционални неща, които, както установихме, действат обратнопропорционално на небеизвестната зависимост S=V.t :)

…но си струва всяка една загубена в щастливо съзерцание минута…

Моята препоръка е да заделите един ден за този маршрут и да не забравите банските си. Не, че има кой да ви обърне особено внимание за липсата на бански, но някак си е по-цивилизовано, ако държите на последната:)

Плажът на Силистар по това време на годината, както казах и в началото, си е гъстонаселен градски плаж все едно. Лошото е, че нямате особен избор относно заведения. ТО (заведението) е една единствена барачка, захранвана от един генератор с линейка до него. Била съм и май месец на това място – абсолютна безлюдна идилийка си е. Е, ако си падате малко мизантроп като мен де:)

След Силистар пътят продължава към юг до Резово – граничната зона с Република Турция. Едно време Резово е било военна база и недостъпно за масовия, т. нар. обикновен човек, но днес може да си поседнете край Резовска река и да си гледате ту България, ту Турция – на 30-40 метра разстояние:)

Разбира се, ние не стигнахме до Резово, след като бяхме ожаднели, изподрани и леко изморени от последния участък на пътя, точно преди залива.
Поехме обратно към Синеморец, но този път по шосейния път. На изхода от отбивката за Силистар един човек, явно таксуващ паркинг или нещо от рода, ни попита дали сме видяли едно котенце, долу по пътеката. Отговорихме положително и аз го попитах как се казва то. Отговорът беше след няколко секундна пауза и гордо заявен “Е, как? Гергана!”:)

След като си казахме “Чао” със собственика на Герганчето, за дооооста по-кратко време стигнахме до Синеромец, като пътем, първо бяхме спряни от гранична полиция, а после минахме и покрай “церемониалните тържества” по случай ромска сватба, край ма’алата на Синеморец:)

Препоръчвам с чиста съвест този маршрут на всички, които искат да се насладят на една чудна морска природа.

Add a comment




“Корабите” на залез…

Съгласна съм, че от тези снимки не може да се възприеме класическия залез, но пък може да си го представите:)

Оставям това на свободната ви воля и въображение и ви представям скалите край Синеморец, известни като “Корабите”, за които една легенда казва, че там са се разбивали старите и непотребни вече кораби…

Разбира се, ако тръгнем да търсим логичния произход на тези скали, ще опрем отново до вулканите и бълваната от тях лава…

За Синеморец ще пиша друг път по-подробно, а сега ще ви цитирам Джон Кракрауер:

“Щастието е истинско, само ако е споделено”

и въобще НЕ визирам бутончето “Сподели еди-къде си” под статиите, сайтовете и т.н.

Щастието е истинско, единствено, ако е споделено…

dsc00081 dsc00076 dsc00080 dsc00088 dsc00078

1 comment




Фичоза

Ако ви се прииска да повървите из гора и в същото време да виждате морето на “една ръка” разстояние от вас, а нямате време да пътувате много (да де, ако сте от Варна и околията, разбира се:) ), това е един идеален маршрут за вас.

А, тези от вас, които не са от Варна и околията, нека да дойдат на гости във Варна и да “тормозят” домакините си да ги водят там:)

Вариантите за начало на разходката са два, общо взето… Е, има и трети – да ви оставят с хеликоптер, но мисля, че това не ви е интересно. Не и сега:)

Първият вариант е да вземете автобус № 17 от ж.п. гарата или някоя от следващите спирки и слезете на предпоследната спирка, която е близо до едно училище, чието име забравих, но има ясно очертана маркирана пътека, която се спуска от един път покрай училището. Маркировката е синя и продължава през целия маршрут. Вариант да се объркате почти няма. Не за друго, просто морето винаги е от лявата ви страна:)

Вторият вариант е да отидете с автомобил или някакво друго МПС, да го оставите до въпросното училище и да продължите по пътеката.

Всичко това важи, ако ви се разхожда из гората, разбира се. Иначе има що-годе поносим асфалтиран път до местността, така че си преценявате вие…

Следвайки маркировката, с всичките почивки, сядания, шматкания, отне ни около 3 ч. изминаването на пътя от Галата до Фичоза.
Обратното връщане направихме по асфалтирания път. Вариант си е, но през лятото и особено, ако е голяма жега, по-добре да се върнете обратно по същия път през гората. Най-малкото заради сянката. Също пътят може да се замени и с ходене по плажа. Както казах, пътеката проследява успоредно морската ивица. Решението е строго индувидуално, в зависимост от желанията и възможностите. За мен – това е чуден маршрут за един ден – с полъх на море и борова гора…

Add a comment




За Балчик…


Ако спомените не ме подвеждат, беше лятото на 2006-а, когато за 1-ви път видях Балчик  ”на живо”.  Някой беше дошъл на гости във Варна, решил да види и Балчик и Ботаническата градина, та ме забраха и мен. Отидох с неохота. Беше ми единственият почивен ден в седмицата (бачках в една верига хипермаркети на смени и си умирах за сън…).

Ама се навих. Балчик не ме впечатли особено, може би защото не бях в настроение, може би защото сънят беше по-желан от мен в този момент, може би просто компанията не бе за мен… Все едно. Въобще не ми минаваше през акъла, че този град след няколко години ще е единственият град, извън Варненска област, до който съм ходила с кола, бус и колело – през всяка една част на денонощието…

Сега, когато сме в първия ден от есента на 2011-а и аз определено не ценя съня толкова, колкото по онова време, Балчик ми е едно от любимите местенца, където винаги мога да “избягам”, за да се насладя на Различното и Спокойното по Бг-Черноморието…  Даже и да е в разгара на летния сезон, да е пълно с коли с румънска регистрация, харесвам този град… Някакси е отпускащ, вглъбяващ, но без да те откъсне от реалността…

С Университетската ботаническа градина, Двореца, крайбрежната алея, Марината, красивите си постройки, Балчик е до някъде неповторим на българското Черноморие… А най-готиното е, че е само на 37 км от Варна в едната посока:)

Ако имате път до там, отидете до Албена, оставете си транспорта там и повървете по крайбрежната алея, която свързва Албена с Балчик… А ако имате възможност, минете (поне) този участък с колело; такова усещане има доста малко алтернативи:)

Ще покажа малко снимки от Ботаническата градина, която стана обект на спецулации и интриги в началото на това лято, но все пак и все още си е Университетска… Входът и преди 5 години, и сега си е 10 лева, което маркира една линия на дългосрочна ценова устойчивост в условията на  макроикономическа нестабилност сред отворените пазарни икономики, би казала икономистката Седрие:)

Ето ги и снимките:

п.п. Забравила съм да сложа подписа си, ама сега нещо нямам ентусиазъм да редактирам пак снимките само заради един подпис:) Мои са си:)

Add a comment






Copyright © 2010 - 2017 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.