Sedrie’s Photo & Travel Blog

2000 км

Приблизително. Може би са малко повече, но това е въпрос на статистика.

За първи път откакто се роди дъщеря ни, предприемаме подобно пътуване с кола на такова разстояние и такъв богат маршрут, а той грубо беше: Варна – София – Мелник – около Мелник – Петрич – Сандански – Омая – Банско -Велинград – Кърджали – Варна.

Ако кажа, че да пътуваш с малко дете не е кой знае какво, ще излъжа. Давам си сметка, че е относително. Зависи от детето, родителите, условията на пътуване и какво ли не?! Но в традиционния и общ случай, да пътуваш с дете на дълго разстояние с кола си е изпитание и предизвикателство. Най-вече за нервите и изобретателността на родителите. Може би и затова масово си оставят децата някъде и пътуват без тях. Разбира се, не отричам този вариант, но имайки предвид какво любопитно и забавно хлапе е малката, грехота щеше да е да не види тези места и да не се помъчи малко с катерене, ходене на дълги разстояния и разглеждане на различни места. Мързелът при мама Седрие просто не вирее. Сори:)

В Мелник нощувахме в хотел “Деспот Слав”, където бях отседнала и преди години. Приятно и прилично. Имайки предвид и мащабите на самият Мелник, естествено е близо до всичко:) Хубаво е в Мелник. Няма чалга, няма простотии. Има хубаво вино, което е почти задължително да се дегустира. Поне сортовете Мелник 55 и Мелник 1300. Много любими мои червени вина, с късен период на узряване, висококачествени, интензивно до тъмно оцветени и много плътни. Аз имам афинитет и слабост към плътните червени вина и тези два сорта са едни от най-добрите в своя клас. Специално Мелник 55 е стигал много пъти до редица златни медали, а редом със сортовете рубин и мавруд, е от един трите уникални български сорта, които имат пълния потенциал да представляват българските вина и винопроизводство из целия свят.

Толкова по алкохолната тема:) Сега искам да кажа и няколко думи за еко селището “Омая”. То се намира близо до Гоце Делчев и според всички карти и джипиеси има два пътя от Мелник до него. Само, че пътят е един. Другият е горски път за целите на горските:) Ние, естествено, подхванахме него, мислейки, че няма да е кой знае какво като път, но… повярвайте ми не става даже за високопроходима кола, да не говорим за ниска лека кола. Затова, ако сте решили да посетите прекрасната “Омая”, със страхотните еко къщи, в стил “Властелина на пръстените”, просто го направете по царския път през Гоце Делчев. Като километри е повече, но нервите цена нямат:)

Последните снимки са от моят роден край. Няма какво толкова да добавя за Кърджали, освен, че няма значение колко време не съм ходила там, колко време не съм мислила за него, Кърджали е просто една от даденостите в моя живот. Там винаги се чувствам изключително в свои води. У дома. Но чисто емоционално. Ментално и духовно, принадлежа на други места и територии.

Ако вятърът ви отвее до Кърджали, качете се на крепостта Моняк, откъдето ще видите и яз. Кърджали, и яз. Студен кладенец… ще видите и как р. Върбица се влива в р. Арда. Ще видите и мястото, където към израстнала.

Посетете и язовирната стена на яз. Кърджали, внушителна е. Хапнете рибка в с. Главатарци, има доста сносни и луксозни места за отсядане, за всеки каприз. Наблюдавайте залеза над язовира с чаша хубаво вино и любими хора около вас. Ако пък сте над нещата, просто спрете и седнете сами на брега на язовира и си фантазирайте, помечтайте… Защото ако тази язовирна стена не беше спряла тази вода, тя никога нямаше да произвежда енергия, а просто щеше да си тече…

Add a comment




Blue Jasmin

Сядам да пиша прясно, прясно изгледала последния излязъл по кината филм на моята любов Уди Алън – „Blue Jasmin” или както го превеждат в България  – „Син Жасмин” (заигравката започва още със заглавието – Blue, като “син” и „тъжен” и Жасмин от персийски „дар от Бога”). Иначе сядам да пиша, защото съм забравила да пусна бойлера сутринта и сега ще трябва да чакам водата да се стопли.

Слава Богу, опасенията ми, че няма да се съберат достатъчно на брой зрители, за да пуснат филма, се оказаха безпочвени. Какво? Така де – все пак във филма не участва Арнолд Шварценегер и никой не спасява света от нашествието на извънземните. Всъщност във филма никой никого не спасява, даже и себе си. През цялото време в главата ми се въртяха думите „Това, което човек сам може да си причини, никой не може да му го причини.”, както и „Има от лошо, по-лошо.”. Нямам намерение да ви разказвам сюжета на филма, който има желание ще отиде да го гледа или по-скоро ще го тегли от някъде, за да не се прекара случайно да даде 6-8 лв. за „такъв филм”.

Темата на филма е ясна – пълната деградация на личността в лицето на една съвременна жена, която не блести с кой знае какъв интелект, но за сметка на това е имала „късмет” с парите – с чуждите пари. Уди Алън умело поставя тезата, развива проблема, представя го през различни гледни точки, „дава шанс” на проблема да се реши, но не захаросва прекрасния си сценарий, не се впуска в романтични подробности.

Отдава почит (отново) на  една от любимите си професии – тази на стоматолозите и пак ги иронизира. Не мога да разбера само защо са му толкова „любими” в скечовете, книгите, сценариите? Иначе, да, прозрението му, че голяма част от зъболекарите имат творчески дарби си е вярно. Много от тях са добри художници, склуптори, фотографи и най-вече ценители на артистичните неща.

Ок, смях се доста на лафчетата, които бяха до болка познатите лафчета, които сте чували от хора, чието емоционално развитие и градация на обноските са спрели някъде в пубертета. Въпреки това, не мога да кажа, че това е комедия. Това си е чиста трагикомедия – както се смееш, изведнъж ти се секва смехът и чак ти не можеш да повярваш, че всъщност си се смял точно на това! Уди Алън си е майстор на тези изпипани отвсякъде обрати.

Казват, че филмът вероятно ще донесе на Кейт Бланшет Оскар. На Уди Алън едва ли му пука за това, но според мен не вероятно, а почти със сигурност Кейт Бланшет ще получи Оскар, защото наистина представя героинята си блестящо, перфектно.

Лично за себе си направих следния извод от филма:

Ако има нещо по-лошо от това да нямаш е това, да имаш много и да го загубиш от раз. А ако има нещо по-лошо от това да имаш много и да го загубиш от раз е да го загубиш заради лично твоя грешка, изразяваща се в мимолетна загуба на самообладание.

И нали блогът ми е за снимки и пътувания, ето ви една снимка от моя роден край – кърджалийско. Мястото, където река Върбица се влива в река Арда, а в далечината между смесицата от облаци и мъгла се вижда хълма, на който е крепостта Моняк.

П. С. Обмислям да превърна блога си в просто блог, без да го ограничавам в разни рамки, но ще помисля още малко. Не съм сигурна на колко хора им се четат промените в Закона за ДДС и ЗКПО през 20ХХ г.

dsc01515-as-smart-object dsc01515-as-smart-object-1

Add a comment




Sunrise, sunrise

Ето три снимки от моя край – Източни родопии:)
Рових за едни снимки тука, та се разрових съвсем.
Първата снимка е на река Върбица, която е доста малка рекичка (в сравнение с Амазонка да кажем), вливаща се в река Арда. Мястото, където се случва това вливане може да се види прекрасно от крепостта Моняк, примерно. Особено ако е пролет или началото на лятото, когато обикновено в Арда има вода и ако не правят поредния ремонт я на язовир Кърджали, я на яз. Студен кладенец.

SONY DSC

Ааа, също да отбележа, че моделът на снимката е баща ми;)

След това се спрях на една снимка от най-шареното място около Кърджали – т. нар. махала, ромска махала…

untitled-1

И, завършвам с нещо много любимо и известно…

SONY DSC

Add a comment






Copyright © 2010 - 2018 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.