Sedrie’s Photo & Travel Blog

2000 км

Приблизително. Може би са малко повече, но това е въпрос на статистика.

За първи път откакто се роди дъщеря ни, предприемаме подобно пътуване с кола на такова разстояние и такъв богат маршрут, а той грубо беше: Варна – София – Мелник – около Мелник – Петрич – Сандански – Омая – Банско -Велинград – Кърджали – Варна.

Ако кажа, че да пътуваш с малко дете не е кой знае какво, ще излъжа. Давам си сметка, че е относително. Зависи от детето, родителите, условията на пътуване и какво ли не?! Но в традиционния и общ случай, да пътуваш с дете на дълго разстояние с кола си е изпитание и предизвикателство. Най-вече за нервите и изобретателността на родителите. Може би и затова масово си оставят децата някъде и пътуват без тях. Разбира се, не отричам този вариант, но имайки предвид какво любопитно и забавно хлапе е малката, грехота щеше да е да не види тези места и да не се помъчи малко с катерене, ходене на дълги разстояния и разглеждане на различни места. Мързелът при мама Седрие просто не вирее. Сори:)

В Мелник нощувахме в хотел “Деспот Слав”, където бях отседнала и преди години. Приятно и прилично. Имайки предвид и мащабите на самият Мелник, естествено е близо до всичко:) Хубаво е в Мелник. Няма чалга, няма простотии. Има хубаво вино, което е почти задължително да се дегустира. Поне сортовете Мелник 55 и Мелник 1300. Много любими мои червени вина, с късен период на узряване, висококачествени, интензивно до тъмно оцветени и много плътни. Аз имам афинитет и слабост към плътните червени вина и тези два сорта са едни от най-добрите в своя клас. Специално Мелник 55 е стигал много пъти до редица златни медали, а редом със сортовете рубин и мавруд, е от един трите уникални български сорта, които имат пълния потенциал да представляват българските вина и винопроизводство из целия свят.

Толкова по алкохолната тема:) Сега искам да кажа и няколко думи за еко селището “Омая”. То се намира близо до Гоце Делчев и според всички карти и джипиеси има два пътя от Мелник до него. Само, че пътят е един. Другият е горски път за целите на горските:) Ние, естествено, подхванахме него, мислейки, че няма да е кой знае какво като път, но… повярвайте ми не става даже за високопроходима кола, да не говорим за ниска лека кола. Затова, ако сте решили да посетите прекрасната “Омая”, със страхотните еко къщи, в стил “Властелина на пръстените”, просто го направете по царския път през Гоце Делчев. Като километри е повече, но нервите цена нямат:)

Последните снимки са от моят роден край. Няма какво толкова да добавя за Кърджали, освен, че няма значение колко време не съм ходила там, колко време не съм мислила за него, Кърджали е просто една от даденостите в моя живот. Там винаги се чувствам изключително в свои води. У дома. Но чисто емоционално. Ментално и духовно, принадлежа на други места и територии.

Ако вятърът ви отвее до Кърджали, качете се на крепостта Моняк, откъдето ще видите и яз. Кърджали, и яз. Студен кладенец… ще видите и как р. Върбица се влива в р. Арда. Ще видите и мястото, където към израстнала.

Посетете и язовирната стена на яз. Кърджали, внушителна е. Хапнете рибка в с. Главатарци, има доста сносни и луксозни места за отсядане, за всеки каприз. Наблюдавайте залеза над язовира с чаша хубаво вино и любими хора около вас. Ако пък сте над нещата, просто спрете и седнете сами на брега на язовира и си фантазирайте, помечтайте… Защото ако тази язовирна стена не беше спряла тази вода, тя никога нямаше да произвежда енергия, а просто щеше да си тече…

Add a comment




Мелник в края на септември


Никога не съм посещавала с особена охота занятията по философия. Професорът ми сигурно ще се разочарова от мен, още повече, че ми е писал отлична оценка, но пък едва ли посещава блога ми, та да разбере:)

От всичките занимания в тези дъъъълги и убийствени за мен часове (винаги бяха последните часове в понеделник! следобед!!!), едно нещо ми беше харесало и го превърнах в мое “малко правило”, когато пиша и говоря по дадена тема. А, именно – изпъстреният с чужди мисли, разбирайте цитати, афоризми, мъдри мисли, лафове и т.н., и т.н., ако не се използват с изтънчено чувство за мяра и особено внимание, граничещо с педантизъм, може да направи изключително лошо впечатление на разсъдливия и буден читател/слушател. Да, вярно е, че има доста хора, които се впечатляват от такива изрази, но това не променя факта, че те са чужди и използването им под път и над път някакси губи чара на авторското, индувидуалното в това, което ние сами изказваме…
Обаче!, аз днес ще направя едно изключение и то не е случайно.
Ще започна изложението на настоящия “пътепис” с думи на Мартин Лутър Кинг-Младши, който ни е завещал:


“Ако човек е метач на улици, той трябва да мете, както Микеланджело е рисувал или както Бетховен е композирал, или както Шекспир е писал поезия. Той трябва така да мете, че всеки в рая и на земята да спре и да каже “Тук живееше велик метач, който си вършеше работата добре”.

Изразът в каква връзка е, няма значение. Искам да ви кажа, че ако правите нещо, трябва да го направите както трябва – без значение, че в края на това дело не лежи спасяването на света или откриването на лек за СПИН, примерно…
Човек може да  е професионалист във всяка една дейност… Във всяка… Разбира се, може да е пълен неудачник и в това, за което има докторска титла…

Няма повече да изпадам в дребнави примери. Ще ви разкажа за моите впечатления за най-малкия град в Р. България…
Най-малкият, но един от най-разкошните… С един такъв особен чар, атмосфера. Странно е усещането да си на това място. Не, не е еуфорично. Няма да видите нещо ала Гранд каньон. Нищо особено, уж. Ама, те кара да се чувстваш свободно-прикован и да желаеш да споделиш това чувство.
Аз, стигнах до Мелник, използвайки най-големия град в България като гара разпределителна, за пореден път:)
Не за друго, ама все още няма по-лек път от Варна за Мелник. Някакси дионалите не се харесват на транспортното министерство:)
Ако имате желание да посетите Мелник и района, препоръката ми е да го направите с кола. Има доста места наоколо, които са на радиус по 15-20 км разстояние и без кола просто няма как да се посетят всички ефективно. А си струват:)

Като стигнете до това местенце, сгушено сред феномена Мелнишки пирамиди, непременно отидете до Кордопуловата къща (най-голямата възрожденска къща в Бг)  и я разгледайте!:) Слезте и в мазето, за да видите винарната на къщата, която е доста впечатляваща – тунели, издълбани в скалата под къщата. Опитайте и домашното вино, което се произвежда в същата изба. Препоръчвам ви “Мелник 55″ – плътно и ароматно червено вино, което не съм опитвала никога преди на друго място. Определено виното им не е за всеки, т.е. не е масовият вкус на мерло, мавруд и т.н. Поради това, според мен, си струва да се опита, даже и да останете само с опитването:) Какво ще разказвате на внуците си след 50 години за Мелник, иначе? :) Трябва да се трупат спомени, преживявания, снимки, много снимки:)

Нощувах в един хотел, в стил местните къщи, на име “Деспот Слав”. Намира се близо до Кордопуловата къща и си има собствено ресторантче, доста приятно и на приемлива цена – 40 лв. на стая за нощувка със закуска.

Персоналът беше много любезен и ни предложиха страхотно домашно вино, което може да ви опияни много бързо (като повечето домашни вина де).

На залез препоръчвам да се поразходите до Деспотславовата крепост, която е на един хълм над града, от където се виждат най-хубавите и оформени “пирамиди”. Една обширна долина от жълто-охра-червеникави, издялани сякаш съзнателно от ръката на Велик майстор, какъвто може да бъде единствено нещо по-висше от Човека…

Усещам, че се впускам в някакви лирични излияния и се отклонявам от същинската форма на един пътепис, но кой е казал, че трябва да си слагаме рамки в нещата, които правим за кеф? :)

Ето малко снимки от Мелник и Деспотславовата крепост. И… да не забравите да си вземете фотоапарати и приятна компания, ако имате нужда де, за да  може да се връщате на това място след време, без да отивате там физически…, а защо пък и не, за да кажат след вас “Този човек обичаше красотата, която ни е дала природата и я откриваше постоянно. Този човек, обичаше да пътува и го правеше добре.”:)

Add a comment




Там, където виното “се чувства у дома”

piramidi_ melnik_

Add a comment






Copyright © 2010 - 2018 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.