Sedrie’s Photo & Travel Blog

Мальовица и Страааашно езеро

Мальовица, според легендата, носи името на Мальо войвода, който бил прострелян и издъхнал на Меча поляна. Погребали го там, а върха над поляната нарекли Мальовица.
Не, че има значение, ама хубаво е когато човек знае произхода на нещата – като например произхода на човечеството, вселената и в частност етимологията на разни думи и названия:)

До почивната база “Мальовица” в местност Меча поляна се стига с автомобил и има долу-горе сносен път. Възможностите за нощувка са две – или в т. нар. ЦПШ, или в хотел, например хотел “Мальовица” (и разни други хотелчета). Нощувка в двойна стая в този хотел струва 18 лева на човек, а в единична стая – 20 лв. на човек през август (зимата сигурно са почти двойни).

Въпреки, че ви препоръчвам хотела, аз спах в това нещо, наречено ЦПШ, понеже бяха направени резервации за цялата група. Нощувката е 15 лева на човек в стая за четирима, като топла вода има, когато ви я пуснат. Аз така и не я сварих и се къпах със студена…

Извод: Внимавайте много с какви хора пътувате на такива места. Ако имате възможност пътувайте с много близки и познати, чиито реакции може да предвидите, иначе рискувате да станете буквално хора за три лева…

Препоръчвам максимум 4-ма, като идеалният вариант е да сте две двойки… Важно е мъжете в групата да ценят и разбират нуждата от хигиена и чистота… Най-вече значението на тези неща за една жена…

От местност Меча поляна тръгва маркирана пътека (около 2 км)  към хижа Мальовица, чието състояние (на хижата) просто не желая да коментирам.

След като оставихме раниците в хижата – аз с доста притеснения, понеже съм Тома Неверни, що се касае до някое човешко същество, потеглихме към Страшното езеро. По карти го дават 2 часа и половина, но е хубаво да си предвидите три часа и половина в едната посока, понеже на отиване към езерото пътят е доста стръмен, а на слизане – има доста спускане, което с тези чакъли и камъни трябва да стане доста внимателно, за да се избегнат травми и наранявания.

По пътя имаше много боровинки и малини. Толкова много, че аз лично загубих поне половин час в бране и ядене на боровинки:)

Разбира се, тука е мястото да отбележа, че трябва да имате хубави обувки, със стабилна подметка. Това улеснява доста нещата, а и не се измъчвате и изморявате излишно.

Втория ден нощувахме в хижа Мальовица. Има баня – 2 лева на човек. Мога с чиста съвест и ръка на сърцето да заявя, че се изморих повече докато отида до банята и се изкъпя – с оглед на това да не докосвам никакви плочки, никакви брави, нищо…, отколкото да катеря в продължение на три часа до Страшното езеро…

Не, че съм глезла, ама като видите такова нещо, давате мило и драго да  киснете 5 часа в някое джакузи и после някой/я  як/а  масажист/ка  да ви масажира:) Не дай си Боже да вляза пак в тази баня… А хижа Мальовица може да е по-добро и спретнато място. Има си ток, вода, бойлери… Но няма желание…

За яденето…

Няма особен избор, което е логично. Боб, леща и май пилешка супа имаше… Препоръчвам да си носите ваша си храна – хем знаете какво е, хем сте сигурни:)

Още нещо – инвестирайте в хубав спален чувал. Без него, сигурно цяла нощ щях да кисна с кучетата на пейките пред хижата…

И в заключение:

Въпреки всичко – струва си да се видят красотите на Рила… Т. нар. “многоводна планина”, с над 200 езера и даваща началото на едни от най-пълноводните реки в България – Марица, Искър и Места… А най-прекрасното усещане е да застанете на ръба на някоя скала и да гледате безкрайната шир пред вас и земята “под краката” ви… Ето затова си струва за минете през “изпитанията” на българските хижи… Може би те са затова там – за да оцените красотата на чистата, девствена природа, на фона на сътвореното от човека…

6 comments




Залез край Крапец

Имайки предвид, че това лято за втори път целият Център на Варна е без вода за повече от 24 часа, не знам дали имам право да се оплаквам от нестигането на вода до горните етажи (разбирайте 2-ри етаж) в хотелчето в Крапец, поради поливането на домати и краставици надвечер?…

Проблемът във Варна е за втори път на едно и също място. В Крапец – това е… просто бит. Отстраняването на аварията във Варна – за втори път сложно, трудоемко. В Крапец няма аварии, а домашно отгледани домати и краставици…
Проблемът във Варна ме вълнува живо. Проблемът в Крапец – общо взето не ми е проблем, а по-скоро въпрос на избор. Просто няма да нощувам там, докато не ми е на живот и смърт.
Във Варна нощувам доста пъти в рамките на една календарна година – има-няма 320-330 пъти.

Както и да е. Ако питам някой, аджаба защо се получават тези ситуации, убедена съм, че ще получа отговор “Баба ти бойлер, пералня, тоалетна чиния ли е имала?”
Та, просто си пия студената вода – поредната и чета позитивни мисли за живота и хората.

Относно Крапец…
Почти съм убедена, че krapets.com ще ми пише коментар в стил “назидателно размахване на показалец”, но аз ще си изкажа мнението честно и искрено. (Е, все пак показалец е добър вариант. Има и по-стряскащи варианти, включващи в действие съседния на показалеца пръст. :) )

Снимките по-долу са от плажа между Крапец и Дуранкулак – една от най-дългите плажни ивици на Българското Черноморие. Намира се на север от село Крапец, в посока Ваклино. Наоколо има доста интересни неща за посещение, като Дуранкулашкото езеро, неолитно селище на бившия остров, сега полуостров на въпросното езеро. Голямо разнообразие от птици, поради обстоятелството, че от там минава Via Pontica и т.н.

Моите съвети са:
1. Плажът към Дуранкулак е хубав. Посетете го, но си се приберете по възможност в близките градове. Разбира се, ако желаете, може да чакате до 01.00 ч., за да имате вода, с която да се изкъпете:)
2. Носете си препарати против комари. Ще ви изядат живи без да усетите, иначе.
3. Има 1-2 заведения за хранене, тип кръчмета в центъра на селото, но аз ви препоръчвам “Златна рибка”, край Дуранкулашкото езеро, като отново си носете препарат против комари, даже две опаковки. Да има.
Поръчайте си рибка, туй-онуй, но не и рибена чорба. Лъжицата ми се измори от гонене на рибката-невидимка в чорбата.
4. Ако ще снимате, носете си апарати, стативи, филтри на вечерята във въпросната “Златна рибка”, понеже има страхотен изглед на залез.
5. Носете си въдици, ако си падате по риболов. Има рибки. Най-вече иларии (малкото на кефала) и попчета, естествено:)
6. Плажът, за който ви говоря, се намира на 20-25 мин. със средно темпо пеш от последната сграда на Крапец в посока Дуранкулак. Имайте го предвид. Пътят е идеален за колелета. Изобщо самият район е чуден за придвижване с колело.

Общо взето мястото е готино, ако търсите по-некомерсиално място за плаж. Пък и морето е доста плитко и е подходящо за малки деца.

Ето и малко снимки от въпросния залез:)

2 comments




Синеморец – Силистар


rute66

Има една пътека, не знам дали е “еко”, ама си е “пътека”, която свързва с. Синеморец с разкошния-извън-сезон залив Силистар.
През лятото въпросният залив си е поредният масов плаж, където за разлика от другите плажове има едно единствено място, от където може да се снабдите с вода и литър и половина вода струва… 5 лева и никъде по маршрута няма вода – чешми, магазини, барчета и сие:)

Както и да е, това са комерсиалните части от историята, която искам да ви разкажа…

Нека се върнем към изходната точка… Идеята беше да повървим… Като за целта хванахме маршрутката за Бургас от Варна. А от Бургас за Синеморец. Е, в действителност имаше доста повече емоции с шофьорите на въпросите МПС-та, но мисля, че не си струва да обяснявам подробно без това ясните неуредици, които са константа в милата ни държава.

Криво-ляво стигнахме до Синеморец. Настанихме се. Хотелчето беше чудно. Казва се “Велека” и е с изглед към устието на едноименната река. Залезът се вижда идеално над косата на Велека.

Маршрутът Синеморец – Силистар започва от т. нар. южен плаж на Синеморец, известен още с името “Бутамята”. Пътеката е сравнително утъпкана по това време на годината, а и не е някаква затънтена. Напротив, учудващо за мен има доста движение по нея.
Последователно по нея до Силистар се минават няколко плажа, някои от които “по-населени”, друго “по-нудистки”, трети – направо пусти (например, на последния плаж преди Силистар, единственият човек, който видяхме беше някакъв супер странен руснак, който прибираше някаква лодка и ни поиска нож, който нож в момента е някъде там под някоя скала).

А, да. Другото живо същество към края на пътеката беше едно самотно коте на име Гергана. Сега, сигурно се чудите, как пък съм разбрала, че се казва Гергана. Ще ви обясня по-късно…

От мен да знаете, не подценявайте километрите, които дава гугъл ърт и разни други джипиес системи. Да, наистина са 5 км, но имайки предвид терена, който към края става доста пресечен и трънлив, тези 5 км не са като да извървиш Морската градина от началато до края:)
Още повече, че самото крайбрежие е умопомрачително красиво, което те кара на 100 метра да спираш, да снимаш, да поседнеш малко, да си помечтаеш, да се усмихнеш, да се погушнеш… Изобщо все такива емоционални неща, които, както установихме, действат обратнопропорционално на небеизвестната зависимост S=V.t :)

…но си струва всяка една загубена в щастливо съзерцание минута…

Моята препоръка е да заделите един ден за този маршрут и да не забравите банските си. Не, че има кой да ви обърне особено внимание за липсата на бански, но някак си е по-цивилизовано, ако държите на последната:)

Плажът на Силистар по това време на годината, както казах и в началото, си е гъстонаселен градски плаж все едно. Лошото е, че нямате особен избор относно заведения. ТО (заведението) е една единствена барачка, захранвана от един генератор с линейка до него. Била съм и май месец на това място – абсолютна безлюдна идилийка си е. Е, ако си падате малко мизантроп като мен де:)

След Силистар пътят продължава към юг до Резово – граничната зона с Република Турция. Едно време Резово е било военна база и недостъпно за масовия, т. нар. обикновен човек, но днес може да си поседнете край Резовска река и да си гледате ту България, ту Турция – на 30-40 метра разстояние:)

Разбира се, ние не стигнахме до Резово, след като бяхме ожаднели, изподрани и леко изморени от последния участък на пътя, точно преди залива.
Поехме обратно към Синеморец, но този път по шосейния път. На изхода от отбивката за Силистар един човек, явно таксуващ паркинг или нещо от рода, ни попита дали сме видяли едно котенце, долу по пътеката. Отговорихме положително и аз го попитах как се казва то. Отговорът беше след няколко секундна пауза и гордо заявен “Е, как? Гергана!”:)

След като си казахме “Чао” със собственика на Герганчето, за дооооста по-кратко време стигнахме до Синеромец, като пътем, първо бяхме спряни от гранична полиция, а после минахме и покрай “церемониалните тържества” по случай ромска сватба, край ма’алата на Синеморец:)

Препоръчвам с чиста съвест този маршрут на всички, които искат да се насладят на една чудна морска природа.

Add a comment




“Корабите” на залез…

Съгласна съм, че от тези снимки не може да се възприеме класическия залез, но пък може да си го представите:)

Оставям това на свободната ви воля и въображение и ви представям скалите край Синеморец, известни като “Корабите”, за които една легенда казва, че там са се разбивали старите и непотребни вече кораби…

Разбира се, ако тръгнем да търсим логичния произход на тези скали, ще опрем отново до вулканите и бълваната от тях лава…

За Синеморец ще пиша друг път по-подробно, а сега ще ви цитирам Джон Кракрауер:

“Щастието е истинско, само ако е споделено”

и въобще НЕ визирам бутончето “Сподели еди-къде си” под статиите, сайтовете и т.н.

Щастието е истинско, единствено, ако е споделено…

dsc00081 dsc00076 dsc00080 dsc00088 dsc00078

1 comment




Пирин при Джангалската и Краледворски порти

Отиването ми до Пирин беше в пълния смисъл на думата “на магия”.
Изобщо не вярвах, че ще успея някакси да се организирам, за толкова кратко време, от Варна, през Пловдив и Кърджали, та до Асеновград и от там през Белово (да, там където  произвеждали “Белана” – тогава го научих) към Добринище…

Но се случи:)

Как? Ами с много желание и маааалко повече усилия. Т.е. пред упоритостта на мозъка, малко неща могат да устоят.

Нее, нямам намерение да се хваля, а да ви кажа, че тези два дена, изкарани във вървене и разглеждане на тази прекрасна планина, ме зареди много. Въпреки това, лично, не бих ви препоръчала да отидете на планина, без водач, както бяхме ние и то точно в Пирин, ако преди това не сте били на подобен терен.

Първо натрупайте опит на по-известни места и маршрути и след това се впуснете към чакълестия и камънист Пирин:)

Много камъняк, много катерене се падна.

Естествено, че се пребих, ама не в планината, а на стъпалата на лифта при хижа Гоце Делчев. Какво да се прави, една лепенка, стискате не зъби и газ (понеже се пребих още на първата крачка на похода).

Не бях се качвала на лифт до този момент, а в този момент бях с 4 чанти и раници и ако не бяха двамата яки мъже, които да ме хващат и качват с тоя багажлък, не се виждам до къде бих стигнала или по-скоро – нестигнала.

Така. Маршрутът беше х. Безбог-Джангалска порта-Валявишки езера-х. Демяница. Нощувахме в последната хижа, като резултатът от тази нощувка там е изхвърлен комплект четки за зъби, сапун и гъба за баня (през цялото време ме бъзикаха за тази гъба, ама много си държах на нея). Просто не исках да ги пипам след като ги използвах там. Ужасна хижа! Ама мнооого зле. То не само мръсно, ама едно такова… гнусно. Самите хижари – като герои от филм на Дейвид Линч.

Не искам да се сещам за тази част от пътуването; хубаво, че мина бързо.

Следващия ден подхванахме на обратно маршрута през Тевно езеро, по който маршрут се нагледах на какви ли не красоти. Да, голям зор си беше да се катеря по тези камънаци. Да, не беше никак лесно, но пък си струваше!

По пътя брахме боровинки, потопихме ръце в студените води на Попово езеро, хапнахме на фона на връх Каменица…пихме истински планински чай…

Последната спирка беше хижа Безбог, откъдето обратно се върнахме с лифта към хижа Гоце Делчев. Доста изморени, поне аз де. Но много доволни.

Прибрахме се в Асеновград, но това за мен далеч не означаваше Краят. От там взех куфара, хайде в Пловдив и чакай ли чакай влака за Варна. Имах доста време. Поразходих се из Стария град, но нещо нямах вдъхновение за снимки, а и слънцето залязваше и постоянно трябваше да вадя статива, а това е такава мъка за мен!… Затова нямам много снимки от същата вечер.

В извод: Препоръчвам на всеки да види тези места. Независимо за колки дни, независимо колко ще се озорите. С малко повече желание, начин ще се намери:)

2 comments






Copyright © 2010 - 2017 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.