Sedrie’s Photo & Travel Blog

Бялата лагуна…

… или както още се нарича Икантълъка, е едно от любимите ми места на Българското Черноморие. Било то със своята “сгушеност”, било то с приятната ненатруфена архитектура /като изключим 2-3 незавършени сгради, които искрено се надявам да намерят своя краен вид под една или друга форма/, винаги е изключително приятно да прекарам няколко часа там. Особено на залез. Място, където да събереш мислите си или пък да ги разсееш – според нуждата. Ако добавим и приятна музика, хубава книга, любими хора до теб – какво друго му трябва на човек?

 

Add a comment




От тук, от там…

…от къде ли не…  Не знам какво да ви напиша тук, животът е доста динамичен, не мога да го настигна и в тази неделна нощ ентусиазмът ми успя да включи компютъра и да напише два реда, разгледа 50 снимки и послуша няколко песни… Иначе, лято е, има къде-къде по-забавни и полезни неща наоколо… Но, ей така, от суета ще кача няколко снимки и тук:)

 

Add a comment




Бялата лагуна

Или както е известна още като Иканталъка, се намира между Балчик и Каварна, близо до Тузлата и село Топола. Макар няколкото незавършени и изоставени сгради, местността е красива и спокойна и е от малкото места след Албена на север до Дуранкулак, където има пясък и плаж:)

dsc00861-as-smart-object-1 dsc00840 dsc00820-as-smart-object-1

 

Add a comment




Слънчогледи

Или тук, по-скоро, са… седриегледи:)

dsc00800

Add a comment




Една турска сватба

Ще призная нещо… Не, не съм се омъжила. Просто, след погребенията, най-много мразя сватбите… Да, обективно погледнато, сватбата е от онези традиции, които фигурират в абсолютни всички общества, традиции, религии, народи, племена… въобще де има поне две човешки същества (в съвременния побъркан свят вече няма нужда и да уточняваме полове… подробности, пфу).

Но, пичове и пички, ако изобщо имате намерение да правите щуротия от рода на сватба, тази на която бях може да ви послужи за пример. Имам предвид от финансова (да не кажа меркантилна) гледна точка. Грубо казано принципът е следният “Ти на мене, аз на тебе.” или нещо като кръговрат на златото и кинтите. Резултатът е 10-кратен положителен финансов резултат. Скромните ми наблюдения са, че в Турция сватбите са доста солиден бизнес.

Това, което ще направи впечатление на един човек, роден и живеещ в Бг на една сватба в Турция ще бъде отсъствието на храна и питиета. Да, масово сватбите са без храна и питиета. Сигурно сега се питате “Е, как?”. Еми, така. Просто маси, хора, столове, дансинг, диджей и доста танцуващи хора и, разбира се, доста “тежка” подаръчна част. Ако не танцуваш, ставаш обект на странни погледи. Да, аз станах обект на странни погледи. Като човек, чийто живот е белязан от математиката и логиката, кючеците никога не са ми били силна страна. Иначе, до сега да са ме направили член на МЕНСА.

Относно моите възгледи за брак, сватба – доста са радикални, затова няма да навлизам в подробности, че няма да ми стигнат разрешеният брой символи. (Добре, че майка ми и баща ми посещават рядко блога ми и се надявам да пропуснат точно тези редове:) )

Опитах се да направя няколко снимки. Не претендирам за абсолютно нищо от към качество, артистичност, композиция и ей такива неща, които нямат нищо общо със счетоводството:)

п.п. Сватбата беше в град Измир в Егейска Турция. Известен още с гръцкото си име Смирна, той е третият по големина град в Турция и вторият най-голям пристанищен град. Харесвам архитектурата на този град. Усещането за средиземноморско-гръцко-ориенталско в едно е някакси интригуващо. Това историко-културно-архитектурно сливане на тези стилове, къде хармонично, къде доминирано от даден стил, прави града изключително приятно място за посещение, разглеждане, опознаване, а защо не и взаимстване.

dsc00005

2 comments






Copyright © 2010 - 2018 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.