Sedrie’s Photo & Travel Blog

Бялата лагуна

Или както е известна още като Иканталъка, се намира между Балчик и Каварна, близо до Тузлата и село Топола. Макар няколкото незавършени и изоставени сгради, местността е красива и спокойна и е от малкото места след Албена на север до Дуранкулак, където има пясък и плаж:)

dsc00861-as-smart-object-1 dsc00840 dsc00820-as-smart-object-1

 

Add a comment




Слънчогледи

Или тук, по-скоро, са… седриегледи:)

dsc00800

Add a comment




Една турска сватба

Ще призная нещо… Не, не съм се омъжила. Просто, след погребенията, най-много мразя сватбите… Да, обективно погледнато, сватбата е от онези традиции, които фигурират в абсолютни всички общества, традиции, религии, народи, племена… въобще де има поне две човешки същества (в съвременния побъркан свят вече няма нужда и да уточняваме полове… подробности, пфу).

Но, пичове и пички, ако изобщо имате намерение да правите щуротия от рода на сватба, тази на която бях може да ви послужи за пример. Имам предвид от финансова (да не кажа меркантилна) гледна точка. Грубо казано принципът е следният “Ти на мене, аз на тебе.” или нещо като кръговрат на златото и кинтите. Резултатът е 10-кратен положителен финансов резултат. Скромните ми наблюдения са, че в Турция сватбите са доста солиден бизнес.

Това, което ще направи впечатление на един човек, роден и живеещ в Бг на една сватба в Турция ще бъде отсъствието на храна и питиета. Да, масово сватбите са без храна и питиета. Сигурно сега се питате “Е, как?”. Еми, така. Просто маси, хора, столове, дансинг, диджей и доста танцуващи хора и, разбира се, доста “тежка” подаръчна част. Ако не танцуваш, ставаш обект на странни погледи. Да, аз станах обект на странни погледи. Като човек, чийто живот е белязан от математиката и логиката, кючеците никога не са ми били силна страна. Иначе, до сега да са ме направили член на МЕНСА.

Относно моите възгледи за брак, сватба – доста са радикални, затова няма да навлизам в подробности, че няма да ми стигнат разрешеният брой символи. (Добре, че майка ми и баща ми посещават рядко блога ми и се надявам да пропуснат точно тези редове:) )

Опитах се да направя няколко снимки. Не претендирам за абсолютно нищо от към качество, артистичност, композиция и ей такива неща, които нямат нищо общо със счетоводството:)

п.п. Сватбата беше в град Измир в Егейска Турция. Известен още с гръцкото си име Смирна, той е третият по големина град в Турция и вторият най-голям пристанищен град. Харесвам архитектурата на този град. Усещането за средиземноморско-гръцко-ориенталско в едно е някакси интригуващо. Това историко-културно-архитектурно сливане на тези стилове, къде хармонично, къде доминирано от даден стил, прави града изключително приятно място за посещение, разглеждане, опознаване, а защо не и взаимстване.

dsc00005

2 comments




Синеморец

Синеморец през първата седмица на септември събуди полузаспалия в мен мизантроп. Като човек, разбиращ под идеална почивка минимално количество хора и максимално количество удобства, не можах да намеря баланса и да изравня везната. Но пък придобих опит и ще го споделя с вас. В Синеморец виждам бъдещия Китен. Поне в периода юли-първата седмица на септември.

Ако планирате пътуване до там или почивка, направете го юни и то първата половина на юни… Иначе, няма смисъл да биете път до там, като има доста по-близки дестинации, ако търсите просто почивка на море край село и нямате познат с къща в Синеморец, та да минете на аванта… Разбира се, красивата природа си е там, на разположение. Но ако отивате за снимки, определено началото на юни, края на септември или за по-сигурно – направо декември. Като се има предвид и глобалното затопляне, сигурно ще имате възможност и за някой и друг плаж.

1 comment




Трявна

Или това, което на мен ми направи впечатление при “първо четене”. Интересно градче, определено различно от някои други от този “клас”. 3-4 дни са ви абсолютно достатъчни да се насладите на страхотните галерии, архитектурни паметници, автентични кафенета, шекерджийници, пъстри улици, изключително добре поддържаните градинки и паркове, занаятчийската улица и прекрасните възрожденски къщи.
Казвам ви 3-4 дни, защото при по-дълъг престой има риск да ви осени идеята, че правите дипломна работа върху архитектура на възрожденски къщи:)
Няма да чуете чалга, нито ще видите мръсни улици. Първото усещане, което се придобива е усещането за ред, за подреденост, за майсторлък.
В една от галериите ми останаха очите, т.е. в изложбата на картини, която разгледах там. Ако имах излишни 10 000-15 000 лева, мисля, че знам какво бих направила с тях:)
Струва си да опитате от местните сладки и кафе на пясък (не съм фенка на кафето, но казват, че било хубаво).

Качете се до хотел “Бръшлян”, който има страхотна лятна градина с тераса, от която се вижда целият град и изгледът е вдъхновяващ и цялостен. Иначе като хотел нямам идея какви са условията им, но ресторантската част е на ниво.
Другото приятно на Трявна е, че около него има доста места, които може да посетите. Също има и екопътеки до близките села и местности. Ще ви разкажа за тази от Трявна до Боженци в следваща статия.
Ето и малко снимки, които ми харесаха от целия куп:

Add a comment






Copyright © 2010 - 2017 Всички права върху снимките и публикациите в този сайт са запазени. Копирането им и/или разпространението им без разрешението на автора е забранено.